Невероятно, но факт: през 1980-те години Швейцария е допуснала тежки нарушения на човешките права – от принудителни стерилизации до сексуални злоупотреби. Как е било възможно това тъкмо в страната на пряката демокрация, пише Дойче Веле?

Мнозина с право се възхищават на Швейцария. Това се дължи не само на безспорните природни красоти, които тя притежава, но и на факта, че някога бедната селска държава отдавна се е превърнала в индустриализирана страна, в която преуспяват както повечето швейцарци, така и многото чужденци, които междувременно съставляват една четвърт от населението. Предприемачите и инвеститорите оценяват правната сигурност. А в много други страни завиждат на швейцарците заради пряката демокрация. В международен план страната, която неизменно поддържа своя неутралитет, посредничи в различни конфликти по света, приела е организации като ООН, Червения кръст и Световната търговска организация, така или иначе се радва на отлична репутация. Швейцария е смятана за лоното на мирното и консенсусно многоезично съвместно съществуване, социалното равенство и международното хуманитарно право.

Разбира се не всичко е перфектно. Отново и отново на швейцарците им се налага да си задават неприятни въпроси. Например, каква е била връзката на Швейцария с преследването на евреи по времето на националсоциализма в Германия, или каква е била ролята на държавата в случаите на откъсвани от семействата им и предоставяни на чужди домакинства деца, т.нар. Verdingkinder.

Тежки нарушения на човешките права

Освен това независима комисия установи безпрецедентни нарушения на човешките права в Швейцария през 20-и век. В началото на 1980-те години властите са задържали повече от 60 000 души, чието поведение не съответствало на преобладаващите буржоазни ценности и морал. Например, всеки, който е бил смятан за „мързелив“, „разпуснат“ или „пияница“, е можело да бъде изпратен в затвор или психиатрия без официална присъда. Не рядко се е стигало до тежки посегателства - от принудителни стерилизации и осиновявания до сексуални злоупотреби и изтезания.

Как е могло в държава като Швейцария, която никога не е била възприемана като тоталитарна и несправедлива държава, в продължение на десетилетия да се извършват подобни злодеяния?

За да разберем отговора на този въпрос трябва да вникнем в разбиранията на швейцарците за това какво е право. Докато в Германия основният закон и неговият защитник, Федералният конституционен съд, са непоклатимата мярка за правовата държава, швейцарското право възниква пряко от волята на народа. По-висша инстанция от волята на народа не съществува. Ето защо всяка обикновена инициатива, предприета от гражданите, автоматично става част от конституцията на Швейцария. Тук я няма институцията на конституционния съд. В съзнанието на швейцарците дори не присъства идеята решенията на народа да бъдат преразглеждани от съдебната власт, или дори коригирани. Гражданите имат последната дума. Върховният съд в Лозана, чиито съдии се избират от парламента на принципа на пропорционалното партийно представителство, също е сравнително безсилен. Това разбиране за закона дава известна възможност за произвол. Решенията да бъдат вкарвани в затвора хора, кривнали от правия път - прелюбодейците, мързеливите, пияниците и т.н. - са вземани от общинските председатели, т.е. от хора, които са били избрани от народа и следователно го представляват. Така те не се отклоняват от общото разбиране за това какво е правилно. През периода Бидермайер основна морална ценност е била сдържаността, която не е включвала прояви на толерантност. Освен това швейцарците имат силна вяра в своите институции, именно защото знаят, че те имат последната дума. Въпреки това много хора не се знаели колко брутална и нечовешка понякога е ставала атмосферата в институциите. Но и не са се опитвали да разберат.

В огледалото

Швейцарците смятат себе си за “нация на волята”, обединена не от общи етнически корени или общ език, а преди всичко от реална или въображаема външна заплаха. Като сравнително малка държава Швейцария винаги е трябвало да демонстрира единство, за да утвърди себе си. И онези, които са се отклонявали от тази норма, са предизвиквали възмущение и са били застрашени да бъдат отхвърлени от обществото. От малките общини през кантоните до федералното правителство: швейцарците мислят от позицията на колектива, чието благополучие зависи от личния принос на всеки един гражданин. Личните свободи и достойнства на индивида остават на заден план.

Швейцарците твърде късно и бавно започнаха да осмислят тъмните глави от своята история. Това може да е свързано с факта, че заради елементите на пряка демокрация в политическата система, всеки трябва да се чувства отговорен. Много по-лесно е да посочиш с пръст „онези там горе“. Но в Швейцария “онези там горе” всъщност са народът. А да накараш народа да погледне в огледалото, в което ще види своите грешки, е още по-трудно.