На 6 октомври 1014 година в Преспа умира българският цар СамуилД-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Личността на цар Самуил надраства мащабите на Средновековието

Цар Самуил управлявал България в едни от най-трудните години от живота на Първата българска държава. Самуиловото царство има за сърцевина региона на Охрид, който е и един от най-значимите културни центрове на България. В продължение на десетилетия Самуил успява да удържи атаките както на византийския император Василий II, така и на още не малко други владетели с апетити към българските земи. Непрестанните борби за надмощие продължават през цялото царуване на Самуил, но той успява да защити и съхрани независимостта и целостта на българската държава.

Историята свидетелства, че цар Самуил умира от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. Известно е, че на всеки 100 е оставен един от пленените български войници с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно – на 6 октомври 1014 г. умира. А Василий II остава в историята с прозвището „Българоубиеца.

След преждевременната смърт на цар Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.



Мястото на Самуил обаче в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е запазено завинаги. През 1969 година гръцкият археолог професор Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро и открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи професорът предполага, че един от тях е на цар Самуил.

Споменът за цар Самуил е жив в историческата памет на българите, личността му е вълнувала и продължава да вълнува не само историците, но писатели, художници, кинематографисти. Нека само спомена трилогията „Самуил, цар български“ на Димитър Талев. “За своя роман“ аз използвах почти всички факти, които са установени в историческата наука, казва Талев. И добавя – Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята“.

Ще прибавим още „Сказания в 15 тома“ на Антон Дончев. За българския цар пише и Стефан Цанев в своите „Български хроники“. Битката при Беласица е спомената в стихотворенията на Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ и „Не даваме я“. С битката се свързва и стихотворението на Пенчо Славейков „Цар Самуил“. Атанас Далчев също посочва „ослепелите бойци на Самуила“ в стихотворението си „Към родината“.

Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич. По думите му е особено важно да се има предвид, че това е средновековният владетел, който буди най-голям интерес в научните ни среди. „Това е владетелят, за който беше организирана много голяма научна конференция в София, посветена на 1000-годишнината от битката в Ключката клисура и 1000 години от смъртта на Самуил. Всъщност неговата личност е доста интересна, защото тя надраства мащабите на Средновековието. В политиката на цар Самуил има величие и военен гении, които виждаме и при цар Симеон. Виждаме също дипломацията, международните договори, както с католическия запад, така също сме свидетели на дипломацията му на изток с Византия и с държави и организации, които са разположени в източната част на Европа. Това, което най-много откроява Самуил, е неговата емоция и отношение към поданиците му“, каза още д-р Иванов. Той добави, че това е особено важно в края на първото християнско хилядолетие, когато всички очакват второто пришествие. „Това са дни на смирение, но и на надежда. Както казват и средновековните автори, в контекста на библейските разкази: „Какъвто е владетеля, такъв е и народа, който управлява““, посочи д-р Иванов.

При цар Самуил виждаме, че той има не само управленски функции, но и чисто човешки чувства – любов, емоция, съпричастност, милосърдие, състрадание. По думите на Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич тези качества са много нехарактерни за Средновековието, затова и го открояват от владетелите през този период. „Мисля си, че те са били особено важни и в процеса на обединение на българите. Чисто човешкото отношение на Самуил към неговите войници и поданици, изиграва също толкова голяма роля, колкото и неговите политически, но и военни победи, които в продължение на 4 десетилетия показват един непримирим дух. Всички тези неща изграждат образа на владетеля, който доминира в Българското средновековие. И както по-късно ще пише Йоан Спирадонакис: „Самуил, който винаги е в устата на българите““, каза още д-р Иванов. Той посочи че тази особеност, това отношение към неговите поданици го превръща в една обединителна фигура, каквато не е била характерна за този период на нашата история.