На днесшния 4 октомври се навършват 62 години от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята. С този космически апарат, създаден от СССР, практически започна усвояването на космоса от човечеството.

Спутник-1 (от руски, в превод „Спътник-1“) е първият изкуствен спътник, изстрелян около Земята. Изведен е в ниска околоземна орбита от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г. и е първият от поредицата спътници по космическата програма Спутник. Неочакваната новина за успеха на Спутник-1 разпалва „спътникова криза“ в САЩ и нагорещява космическата надпревара по време на Студената война. Изстрелването на спътника предизвиква нови политически, военни, технологични и научни събития.

Спътникът е изстрелян във връзка с Международната геофизична година от секретния 5-ти научноизследователски полигон на Министерството на отбраната на СССР „Тюра-Там“ (получил впоследствие явното наименование космодрум Байконур) в Казахска ССР с ракета-носител Р-7. Спътникът се движи със скорост 29 000 km/h, като извършва една обиколка за 96,2 минути. По време на своя полет спътникът излъчва радиосигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz, които са улавяни от радиолюбителите по света. Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя се изчерпват. Спутник-1 изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на 4 януари 1958 г., след като изминава 60 млн. km и престоява 3 месеца в орбита.

Първият изкуствен спътник представлява кълбо с диаметър 56 см и тегло 83,6 кг. Корпусът му е създаден от алуминиева сплав. Кълбото включва две полусфери. В едната от тях има две радиопредавателни устройства (основно и резервно), три сребърно-цинкови акумулатора, терморегулираща система, датчици на температурата и налягането.

Космическият апарат е оборудван с 4 антени за предаване на сигнали.

Корпусът на спътника е направен от две полусфери, съединени с 36 болта. Херметичността на съединението е осигурена от гумено уплътнение. На борда си е имал два радиопредавателя (с честоти 20,005 и 40,002 MHz). Те са специално избрани, за да може да се приемат от радиолюбителите. ю

Параметри на полета

Начало на полета – 4 октомври 1957 в 19 ч. 28 мин. 34 сек. по Гринуич

Край на полета – 4 януари 1958 г.

Маса на апарата – 83,6 kg;

Максимален диаметър – 0,58 m

Наклон на орбитата – 65,1°

Перигей – 228 km

Апогей – 947 km

Обиколки – 1440