От след­ва­ща­та го­ди­на дър­жа­ва­-та про­ме­ня ка­лен­да­ра на иму­ни­за­ци­и­те. За пър­ви път де­ца­-та, ня­ма да бъ­дат под­ла­га­ни на вто­ра про­ба на ман­ту за де­ца над 11 го­ди­ни, то­ест да бъ­дат тес­т­ва­ни за ту­бер­ку­ло­за. При­чи­на­та е, че спо­ред дър­жа­ва­та бро­ят на за­бо­ле­ли­те от то­ва за­бо­ля­ва­не мал­чу­га­ни на­рас­т­ва. Съ­щес­т­ву­ва­ше спор меж­ду джи­пи­та­та и епи­де­ми­о­ло­гич­ния цен­тър за то­ва как е най-пра­ве­ил­но да се пос­тъ­пи. На­рас­т­ва и въз­раст­та, при ко­я­то де­ца­та тряб­ва да бъ­дат иму­ни­зи­ра­ни про­тив кок­люш.

Част от про­ме­ни­те пре­диз­ви­ка­ха въз­ра­же­ния от стра­на­та на лич­ни­те ле­ка­ри. В съ­що­то вре­ме оба­че глав­ни­ят епи­де­ми­о­лог на ре­пуб­­ли­ка­та док­тор Ан­гел Кун­чев сва­ли кар­ти­те на ма­са­та, за да об­съ­ди с ме­ди­ци­те да­ли има нуж­да от до­пъл­ни­тел­ни про­ме­ни.

"Ле­ка­ри­те по­ис­ка­ха и ние им да­дох­ме до­пъл­ни­тел­на ин­фор­ма­ция, на как­ва ба­за са взе­ти ре­ше­ни­я­та за про­ме­ни­те в иму­ни­за­ци­он­ния ка­лен­дар. Джи­пи­та­та ня­мат ни­що про­тив до­ба­вя­не­то на иму­ни­за­ци­я­та сре­щу кок­люш в по-ви­со­ки­те въз­рас­то­ви гру­пи, за­що­то са на­яс­но, че то­ва за­бо­ля­ва­не се из­мес­ти по-на­го­ре. По от­но­ше­ние на на­ма­ля­ва­не­то на вак­си­ни­те, ис­ка­ха да раз­б­ерат за­що се пре­мах­ва про­ба­та ман­ту за 11-го­диш­ни­те де­ца и ние им да­дох­ме ня­кол­ко ос­нов­ни до­во­да. Ка­то се за­поч­не от пре­по­ръ­ки на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция, Ев­ро­пейс­кия цен­тър за кон­т­рол на за­бо­ля­ва­ни­я­та в Сток­холм, Аме­ри­кан­с­кия цен­тър в Ат­лан­та - всич­ки ек­с­пер­ти са на мне­ние, че то­ва не е не­об­хо­ди­мо. Съ­що та­ка и си­ту­а­ци­я­та в Бъл­га­рия по­каз­ва, че да се пра­ви ман­ту е из­лиш­но. Ту­бер­ку­ло­за­та за 10 го­ди­ни е на­ма­ля­ла на­по­ло­ви­на, ка­то дос­ти­га до 18 на 100 000 ду­ши, а спе­ци­ал­но за взрас­ти­те, за ко­и­то го­во­рим, за­бо­ле­ва­е­мост­та е из­к­лю­чи­тел­но нис­ка. За ми­на­ла­та го­ди­на за це­лия на­бор от де­ца до 17 го­ди­ни, а то­ва са по­ве­че от 1.2 млн. ду­ши, има­ме от­к­ри­ти са­мо 80 но­ви слу­чая. Ос­вен то­ва е мно­го важ­но да се знае, че от­па­да­не­то на ман­ту от иму­ни­за­ци­он­ния ка­лен­дар не от­ме­ня по ни­ка­къв на­чин пра­во­то как­то на джи­пи­та­та, та­ка и на кой­то и да е спе­ци­а­лист от из­вън­бол­нич­на­та по­мощ, да нап­ра­ви та­ка­ва про­ба, ако има нуж­да ка­то ди­аг­нос­ти­ка, и да я от­че­те. То­ва е във въз­мож­нос­ти­те на все­ки ле­кар. Ед­на от съ­щес­т­ве­ни­те час­ти е свър­за­на с то­ва, как се от­чи­тат иму­ни­за­ци­и­те. За съ­жа­ле­ние все още ня­ма из­г­ра­де­на елек­т­рон­на­ сис­те­ма, за да мо­же да се улес­ни от­чи­та­не­то. Има­ме уве­ре­ние на ди­рек­ци­и­те за елек­т­рон­но здра­ве­о­паз­ва­не в ми­нис­тер­с­т­во­то, че то­зи мо­дул за иму­ни­за­ци­и­те, кой­то е част от ця­лос­т­на­та елек­т­рон­на сис­те­ма, тряб­ва да се раз­ра­бо­ти до края на след­ва­ща­та го­ди­на. На­дя­вам се то­ва да ста­не. В дейс­т­ви­тел­ност ле­ка­ри­те са пра­ви, че имат твър­де мно­го пи­са­не, и то на раз­лич­ни мес­та, ко­е­то от­не­ма вре­ме, а ос­вен то­ва не е дос­та­тъч­но на­деж­д­но, за­що­то е на хар­тия. Тук ня­ма­ме раз­ми­на­ва­не и ние ра­бо­тим в та­зи по­со­ка. На­дя­вам се, че до­го­ди­на ще има­ме пъл­на сис­те­ма, та­ка че да не се на­ла­га да по­да­ват ин­фор­ма­ция и към ка­са­та, и към РЗИ, а то­ва да ста­ва мак­си­мал­но бър­зо и лес­но", каз­ва док­тор Кун­чев. "Има­ше оп­ре­де­ле­ни спо­ро­ве и по от­но­ше­ние на опо­вес­тя­ва­не­то. Тук не съм на­пъл­но съг­ла­сен с ко­ле­ги­те. Те счи­тат, че то­ва не е тях­на ра­бо­та, но аз не виж­дам кой друг мо­же да го пра­ви, при по­ло­же­ние, че те­зи па­ци­ен­ти са из­б­ра­ли ак­тив­но лич­ния си ле­кар. Те са не­го­ви па­ци­ен­ти и е нор­мал­но, ко­га­то пред­с­тои иму­ни­за­ция, джи­пи­то да на­ме­ри ня­ка­къв на­чин да ги опо­вес­ти. Зна­ем, че то­ва неви­на­ги е лес­но, та­ка че ще се включ­ва­ме и ние с на­ци­о­нал­ни кам­па­нии, с пол­з­ва­не на мес­т­ни­те влас­ти, на здрав­ни­те ме­ди­а­то­ри, къ­де­то е не­об­хо­ди­мо, за да под­по­ма­га­ме тях­на­та дей­ност. По прин­цип, за опо­вес­тя­ва­не­то има мно­го на­чи­ни. Да­ли ще е със съ­об­ще­ние на вид­но мяс­то пред ка­би­не­та, да­ли ще е с пис­мо, с sms, с те­ле­фон­но обаж­да­не, с из­п­ра­ща­не на съ­об­ще­ние чрез дру­ги хо­ра и служ­би, ко­и­то имат дос­тъп до род­ни­ни и т. н. Дейс­т­ви­тел­но за­ви­си от кон­тин­ген­та, не е лес­на ра­бо­та­та, раз­би­рам ги, но то­ва е част от за­дъл­же­ни­я­та им".