От Българската стопанска камара (БСК) подкрепят удължаването на сроковете, в които бизнесът трябва да въведе фискални устройства - до 31 януари 2020 г., за предприятията, които използват СУПТО (програма за търговски обекти - б.р.), и до 31 март 2020 г., за предприятията, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин.

Това се казва в становище, изпратено от БСК на финансовия министър Владислав Горанов и на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова. Документът е по повод проекта на Наредбата за допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. Тя е за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата).

"Вярваме, че в тези срокове ще бъдат разгледани и взети предвид направените предложения в работните групи с участието на бизнеса по 3-те тематични области", пишат от БСК. Областите са:

Развитие на текущия модел за отчитане на продажбите с фискални устройства;

Перспективи пред фискалната регулация на плащанията с карти и транзакциите чрез платежни оператори;

Възможности за софтуерна фискализация или обмен на фискална информация чрез автоматизирани интерфейси.

От стопанската камара подкрепят алтернативата за средните и големи предприятия за използване на СУПТО с облекчени изисквания при блокиране на софтуера. Това може да стане при задължение за генериране и изпращане на стандартизиран одиторски файл в НАП до 31 януари на 2020 година. В същото време, считаме, че тази възможност следва да е достъпна за по-широк кръг предприятия, се казва в позицията.

Според мотивите на проекта, малко над 900 компании могат да се възползват от алтернативата (за удължените срокове). Условията са няколко - предприятията да отговарят на критериите за средни и големи предприятия, и получените плащания по продажби за предходната година, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, да не надвишават 5 % от размера на нетните приходи от продажби.

От БСК искат прецизиране на текстове в Наредбата, които създават прекомерна административна тежест или ограничения. Тези текстове са приети при предходното изменение на Наредбата от 02 юли 2019, в т. ч.: Изискването софтуерът за управление на продажби задължително да поддържа интерфейс на български език (Приложение № 29 към чл. 52а; т. 1). Доколкото не съществува правно основание за подобно изискване, предлагаме то да се отнася само за модулите, които експортират данни за целите на фискалния контрол.

Посочените като основание мотиви за отхвърляне на предложението в Справката за отразяване на предложенията и становищата, публикувана на портала за обществени консултации, а именно чл. 10, чл. 1 и 2 от Закона за българския език, цитират несъществуваща правна норма, се казва в становището на БСК.

Припомняме, още при приемането на Наредба Н-18 за касовите апарати от различни браншови организации и бизнес асоциации изразиха недоволството си.

От петролната и газова асоциация обясниха, че ако се спазват променените изисквания на тази наредба, това ще удари техния бранш, ще се отрази зле на конкуренцията.

От туристическия бранш заявиха, че те с десетилетия събират своите база данни и новите изисквания, описани в тази наредба, не само че са опасни за опазване на търговската тайна, но и са неизпълними. Няма софтуер, който да опише цялата номенклатура, предлагани отстъпки и варианти, с които бизнесът ухажва клиентите си. Туроператори заплашиха, че голяма част от техния бизнес или ще мигрира, или ще фалира.

Много преди хакерската атака срещу НАП, при която изтекоха личните данни на над 5 млн. българи да стане известна, от БСК се оплакаха на премиера, че НАП не са ги чули.