Категорична подкрепа с 89,5% на българското общество за правото на планиран легален аборт показват данните от национално-представително проучване, възложено от Български фонд за жените (БФЖ) на социологическа агенция Алфа Рисърч.

С него стартира информационната кампания за репродуктивните права на жените „Моята съдба. Моят избор“, която цели да популяризира нагласите на българите по темата и да развенчае митовете, които се използват като аргументи от някои политически партии и религиозни организации, в опит за забрана на легалния аборт в България през последните месеци.

Обществените нагласи са категорични, че абортите трябва да бъдат разрешени, а жената и партньорът ѝ трябва да имат правото сами да решават този въпрос. Общественото мнение е консолидирано около тезата, че правото на аборт е фундаментално човешко право на всяка жена – така смятат 89 на сто от пълнолетните граждани на страната.

Резултатите от изследването показват още, че подкрепата за правото на аборт далеч не означава подкрепа за безотговорно поведение, напротив: 86% от българите са на мнение, че е най-добре жената да се предпазва от нежелана бременност, но, ако такава се случи, тя трябва да има право на избор, дали да направи аборт или не.

Добрата здравна и сексуална култура на мъжете и жените се разпознава като ключова предпоставка за отговорно и безопасно репродуктивно поведение, включително предпазване от нежелана бременност. В това отношение мнозинството от 76% от българските граждани застават твърдо зад позицията, че още в училище е необходимо да бъдат въведени часове по здравно и сексуално образование.

Това мнение споделят както по-възрастните, така и по-младите поколения, както мъжете, така и в още по-голяма степен – жените, живеещи в различни населени места и с различен социално-икономически статус. Предадената от специалисти информация се възприема като значително по-надежден начин подрастващите да придобият знания за репродуктивното си поведение в сравнение с други източници като интернет и др.

Обществените нагласи са категорични и по въпроса, че забрана на абортите би донесла значително повече негативи, отколкото позитиви – както лично за здравето на жените, така и в социален план. На база на негативен опит в миналото най-сериозните очаквани последици са две:

- нарастването на нелегалните аборти с всички рискове за здравето на жените (73%);

- увеличаване броя на изоставените деца (55%).

Тезите, лансирани от противниците на легалните аборти, остават крайно непопулярни в нагласите на хората: според едва 6% забраната на абортите би решила демографската криза, а 9% са на мнение, че ще се раждат повече деца, които ще бъдат отглеждани от своите родители.

Обществото е далеч от убеждението, че абортът е сред основните фактори за демографската криза. Напротив, той е най-рядко припознаваната причина за обезлюдяването и застаряването на населението. Според мнозинството от гражданите в основата на демографския проблем стои комплекс от социално-икономически фактори:

– ниските доходи, които принуждават много млади хора да емигрират в чужбина, като по този начин намаляват жените в детеродна възраст у нас (82%);

– световната тенденция в развитите страни, от която България не остава незасегната - да се раждат по-малко деца, но да им се осигуряват по-добри условия на живот и качествено образование (58%);

– цялостното застаряване на населението (57%).

По въпроса как трябва да се заплащат абортите – лично или от държавата, всеки втори е на мнение, че следва да бъдат покривани от здравната каса, при условие, че жената е здравно осигурена.

Останалата част от гражданите се затрудняват да вземат отношение по темата (26%) или смятат, че тази процедура трябва да бъде платена, независимо дали жената е осигурена или не (22%). Зад тезата, че разходите за аборт следва да се поемат от НЗОК, по-силно застават жените в активна възраст (30-50 г.), заети с неръчен труд, които в най-голяма степен биха могли да се възползват от правото здравната каса да заплати такава процедура, ако им се наложи.

Проучването регистрира сходни позиции по тези въпроси сред всички социално-демографски групи в страната: както сред по-младите, така и сред по-възрастните, в големите и в малките населени места, както сред жените, така и сред мъжете, сред хора с различен образователен и социално-икономически статус.

Проучването е проведено в периода 3-12 август 2019 г. сред 1000 пълнолетни граждани на страната чрез пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с подбор на респондентите по квота на база данните на НСИ за социално-демографската структура на страната.