Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев одобри новите учебници по история за 10 клас, чието съдържание за периода на комунистическия режим, а в някои от тях и в раздела за историята на прехода, предизвикаха публичен скандал през месец юни тази година, пише изданието desebg.com

„Издателствата реагираха положително на поисканите от нас промени и ги направиха. Въпреки че всеки един от нас желае учебниците да изглеждат още по-добре ние сме доволни от промяната, която се случи, защото тя е съществена”, коментира пред desebg.com днес министър Красимир Вълчев, потърсен от сайта за коментар.

„Мога да кажа, че одобрените от мен учебници вече отговарят на духа на новата учебна програма, има ясно изразено отношение към комунистическия режим”, заяви още той.

По думите му във всички учебниците е включена извадка от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

„Благодаря на всички, които помогнаха в този процес. Благодаря на фондация „Истина и памет”, на проф. Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов за това, че ни сигнализираха за проблемите в съдържанието на учебниците, и че участваха активно в дебата”, отбеляза още министърът.

„Благодаря и на доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН, за включването в процеса на извършване на необходимите промени в учебниците”, допълни той.

Скандалът гръмна на 19 юни, когато desebg.com съобщи, че в повечето от петте учебници по история за 10 клас на издателствата „Булвест 2000”, „Анубис”, „Домино”, „Рива” и „Просвета” има съществени пропуски на важни факти и събития от периода 1944-1989 г., а на места са допуснати откровени манипулации.

Сайтът публикува и позицията на фондация „Истина и памет”, с която неправителствената организация предния ден бе сезирала министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за сериозния проблем.

Фондацията пък съобщи, че е била информирана за пропуските в новите учебници от учители в страната. Тя организира и петиция за недопускане на учебници, подменящи истината за комунистическия период, която беше подкрепена от близо 4500 души.

В последвалия разгорещен обществен дебат министър Вълчев и МОН получиха голяма подкрепа от редица граждански организации, общественици, историци, парламентарни и извънпарламентарни партии.

На 25 юни министър Вълчев оповести, че няма да утвърди учебниците и поиска от издателствата да извършат определени промени в текстовете за периода 1944-1989 г. и след 1989 г.

Този процес продължи близо два месеца до вчера, 13 август, когато МОН вече е приело, че съдържанието на учебниците отговаря на духа на новата учебна програма и министър Красимир Вълчев е разпоредил одобряването на петте учебници.

За първи път от тази есен десетокласниците ще изучават периода на комунистическия режим с нови знания и термини. Това стана, след като през януари 2018 г. МОН прие нова учебна програма.

В нея за първи път периодът 1944-1989 г. е представен за разглеждане в самостоятелен раздел с няколко урока.

Предисторията

Досега в учебниците този период бе представен в един единствен урок, обхващащ историята на България след Втората световна война до днешни дни.

Проблемът с липсата на адекватно изучаване на комунистическия режим привлече вниманието през 2013 г., когато социологическо проучване разкри тоталната липса на знание и информация за тоталитарната диктатура на БКП в младите поколения.

През 2014 г. историкът проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България инициира гражданска петиция за приемането на нова учебна програма по история, на чиято основа адекватно да се изучава комунистическия режим и неговите престъпления.

Въпреки обещанията на предишни министри на образованието, едва при министър Красимир Вълчев бе приета нова учебна програма в началото на 2018 г.

България е последната страна от Централна и Източна Европа, попаднала в съветския лагер след края на Втората световна война, в която се извършва подобна образователна реформа.

Другите страни като Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария отдавна направиха това.

Още през 2009 г. Европейският парламент прие резолюция на европейската съвет и тоталитаризма, в която призовава страните членки на съюза за смяната на старите учебни програми с нови, в които паралелно да се изучават трите тоталитарни режими на ХХ век – националсоциализма, фашизма и комунизма.

Въпреки, че българският парламент подкрепи тази резолюция през същата 2009 г. новата учебна програма стана факт, едва през 2018 г.

В резултат на нея трябваше да бъдат написани и нови учебници, в които да бъде представен периодът 1944-1989 г. с новите факти и събития, изяснени след краха на тоталитарното управление на БКП.

Именно подмяната на духа на новата учебна програма в някои от учебниците доведе до проблема със спирането им и поисканите от МОН и извършени впоследствие корекции на определени текстове в тях.