Свикнали сме, когато говорим за външния дълг на българската икономика, да боравим с огромни за страната ни суми - от порядъка на десетки милиарди евро. Важно е да уточним че тук става дума както за задълженията на държавата към външни кредитори, така и за заемите, вземани от банки и фирми от чужбина. Като в случая няма значение дали тези заеми са получени от външни кредитори или от чуждестранните собственици на българските компании - все е дълг и все е външен. Поради всички тези детайли Брутния външен дълг на България е в пъти по-голям от Брутния външен дълг на държавата. В края на май 2019-та съотношението е 1 към 3.73 в полза на Брутния външен дълг на България.

Неговият общ размер е около 33.8 млрд. евро, докато този на държавата е близо 9.06 млрд. евро и то по данни на Министерството на финансите. Според БНБ размерът на държавния външен дълг е малко над 5.4 млрд. евро. Причината в това разминаване е, че БНБ отчита като външен само дълга, който е ръцете на външни кредитори. Министерството на финансите отчита като външен дълг всички облигации, деноминирани в чужда валута, независимо от факта, че около 40% от тях са собственост на български финансови институции - банки, пенсионни фондове и застрахователни компании.

Според статистиката на БНБ Брутният външен дълг на България изглежда наистина огромен, но е важно да се знае, че на нетна основа той е отрицателен - минус 4.08 млрд. евро. Ще рече, че в общ план чуждестранните активи на българската икономика (като финансови вземания) са с над 4 млрд. евро повече от задълженията й към външни кредитори. А това е добър показател за устойчивостта на икономиката ни спрямо външни трусове.

Статистиката на БНБ показва и някои други тенденции. Според нея за първите пет месеца на 2019-та Брутният външен дълг на България е нараснал с 455.6 млн. евро, като основната причина за това са вътрешно фирмените задължения, които от началото на годината са се увеличили с 419.2 млн. евро. При това са се увеличили на нетна основа, защото за първите пет месеца на 2019-та чуждестранните инвеститори са предоставили на своите дъщерни дружества у нас (тук не се включват банките) общо около 1.12 млрд. евро заеми, но и българските компании са погасили за този период към своите акционери около 700 млн евро задължения. Това показва добрия коефициент на платежоспособност на българските компании с чуждестранна собственост. Но самият факт, че външните инвеститори предпочитат да поддържат компаниите си у нас със заемно финансиране, а не през увеличаване на капитала, говори лошо за репутацията, с която нашият бизнес климат се ползва в чужбина.