Трябва да сдъвчете добре храната си, докато не се стане почти на каша. Така че след като я погълнете на стомаха ви не му се налага да работи прекомерно, съветват специалистите по хранене. Храносмилането започва в устата, пише the gardian.

Слюнката съдържа амилаза - ензим, който помага за химическото разграждане на храната попаднала в устата ни. Основно е механичното храносмилане, дъвченето на продуктите е особено важно. Ако храната не остане достатъчно дълго в устата, тя не е изложена на амилаза, която разгражда сложните въглехидрати.

В стомаха храната има съвсем малко въглехидратно разграждане, затова по-усърдното дъвчене, по време на което храната е изложена на ензима, улеснява функциите на стомаха. Освен това има и някои неща, които стомахът не може да усвои.

Ако парчетата храна влязат в горната част на тънките черва, те най-вероятно ще доведат до подуване и дискомфорт за човека.

Специалистите съветват, когато се храним, загребвайки с вилица и поднасяйки храната към устата си, да оставим прибора върху чинията, докато сдъвчем добре храната.

Чак когато приключим с механичното смилане и преглъщането да вземем прибора и да поднесем към устата си следващата хапка.

Има нещо, което ни кара да излапаме бързо храната, когато, докато дъвчем, а през това време следващата пълна вилица стои пред лицето ни.

Поставянето на приборите в чинията между дъвченето на отделните хапки ще намали бързането и ще даде усещането, кога храната е достатъчно добре сдъвкана.