Над 3 млн. тона отпадъци изхвърляме годишно в контейнерите за смет. Това сочат данните на Националния статистически институт за 2017 г. За миналата година цифрите все още не са обработени, но експертите твърдят, че количеството не е много различно.

3 010 694 хил. тона е общо генерираната смет за 2015 г., а след две години тя вече е 3 074 595 тона, тоест увеличението е с около 60 000 тона, или около 30 000 тона годишно. 1 855 727 тона са депонирани в сметищата, 1 001 515 тона са сепарирани, а 153 452 тона са предадени за рециклиране.

Къде се намираме в общата картина на ЕС? Противно на очакванията сме в горната половина на класацията с 404 кг на човек за миналата година, при средно за Европа 480 кг. Най-малко боклук изхвърлят в Румъния – 261 кг на калпак, и в Полша – 207 кг. Веднага под нас са Латвия с 410 кг и Белгия с 420 кг. С най-големи битови отпадъци на човек пък е Дания с цели 777 кг и Малта със 647 кг.

Принципно съотношението между населението и генерираната смет не се пресмята на калпак, тъй като и количествата, и морфологията на отпадъците зависят от демографската ситуация на района, а и най-вече от икономическото развитие. Така Северозападният район е отчел 227 475 тона отпадъци, а Югозападният – 982 900 тона, като все пак се има предвид, че в този район фигурира столицата. Близо до Северозапада е Централна България с 368 027 тона, Североизтокът е с 403 054 тона, в Югоизточния район са отчетени малко над 413 хил. тона, а в Южния централен – 615 872 тона смет.

За прираст на живеещите в големите градове според количеството на изхвърления в контейнерите боклук говори статистиката. Варна през 2011 г. е генерирала 107 хил. тона, а през 2017 г. те вече са 258 хил. тона, като в тези количества се отчита и сметта от курортите през лятото. Стара Загора също има ръст в отпадъците от 115 на 130 хил. тона за седем години. В Ловеч обаче от 104 хил. тона през 2011 г., през 2017 г. са отчетени само 45 хил. тона. Цифрите от НСИ сочат всички отпадъци, които са генерирани през годината, като в тях влиза депонираната, сепарираната и рециклирана смет.

Интересно е обаче съотношението население-генериран боклук в столицата. В София официално живеят почти 1,3 милиона жители (1,286) според данните на НСИ. През 2011 година столицата е произвела 309 хил. тона отпадъци. Седем години по-късно тоновете са 748 хиляди. На тефтер населението се увеличава грубо с около 3000 души на година, което прави около 14 хиляди за въпросния период, тоест почти 7%. Отпадъците обаче са нараснали повече от двойно, защото през 2017 г. са 748 хил. тона. Обяснение в разминаването може да се намери в нарастването на туристическия поток, който е реален, с приходящите работници и служители, както и с вероятно хилядите обитатели на столицата, които са от провинцията, но не са си направили регистрация с настоящ адрес.

Такса смет пък се плаща на имот, а не на брой живеещи в него. И въпреки че това не е най-справедливият начин за изчисляване на таксата, за момента не е възможно да се въведе друга методика. Изчисляването на количество на човек или на брой торби за смет се оказва доста непригодно, предвид неяснотите с реалния брой на жителите на столицата, а още по-малко с обитателите на едно жилище.

Разделното събиране обаче е нещо, което от няколко години се развива интензивно, като за това има и категорично изискване от Европейската комисия. Според доклада на екоминистерството, който се формира от отчетите на организациите за оползотворяване на опаковки, 6 милиона души са обхванати от системите за разделно събиране на пластмасови, хартиени и стъклени отпадъци. Нормативните изисквания у нас са, че всички населени места с над 5000 жители трябва да имат контейнери за разделно събиране. В момента не са обхванати само малките села или някои предградия на големите градове. Това обаче не касае пълното рециклиране на пластмасите, което включва и производство на продукти от рециклирания материал. В това отношение Германия е на първо място в ЕС, а ние сме в дъното на таблицата.