Губим над 800 млн. лв. годишно заради стоки менте, показва последният доклад на Брюксел. Кои са най-фалшифицираните стоки, с които търговците атакуват потребителите у нас и по какви канали достигат до пазарите – отговорите потърси Георги Георгиев в рубриката „На твоя страна”.

Дрехите, обувките, лекарствата и козметиката продължават да са сред най-фалшифицираните стоки, които достигат до потребителите в ЕС.

Сред фалшификатите, които е трябвало да достигнат до пазарите у нас, вече има и имитации на храни. При последните акции митничарите задържат близо 60 хил. опаковки с бонбони менте, предназначени за деца.

„Никой не може да гарантира как са произведени тези бонбони. Те са шарени и са със захар, самата опаковка може да крие известни рискове”, поясни Вяра Генова от Агенция „Митници”.

През изминалата година на митниците у нас са задържани над един милион и 500 хил. ментата.

„Това е детска стока върху която нямаме абсолютно никакви етикети, няма инструкции за употреба, никакви предупреждения. Освен, че е сложен герой, който не предразполага да е тук, имаме една лоша изработка – ципът се цепи, върви трудно, материалът е доста изкуствен, виждате оставя следи”, каза още Вяра Генова.

Все по-рискови ментета заливат пазарите у нас, отчитат и европейските власти. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост анализира щетите за икономиката от нереализирани продажби заради стоки менте в 11 отрасъла.

„Представете си риска, който поемате, когато взимате лекарство, когато пиете вино или някаква спиртна напитка, или когато ползвате козметика. Сега идва лято - представете си, че отивате във Варна или „Златни пясъци” и се мажете със слънцезащитен крем, който е менте. Това е риск за вашето здраве, за вашата кожа и вашата защита от слънцето”, поясни изпълнителният директор на EUIPO Кристиян Аршамбо.

Пътят на ментета започва от Китай, Индия, Турция, Тайланд, Малайзия и Пакистан. Те влизат в ЕС чрез Хонконг, Обединените арабски емирства, Сингапур, Мароко и Албания. А имитациите на лекарства идват от чужди пазари през интернет.

В ЕС фалшификатите пристигат в големи морски контейнери. Транспортните маршрути обаче се изместват все повече и към куриери и пощите. На всеки десет задържани фалшификата шест са пратени по пощата, показват анализите.

„По-труден е контролът, тъй като става дума за много на брой пратки и голям обем търговия. Увеличават се случите заради повечето продажби през интернет. Може да бъде задържана дори, когато става дума за единични бройки особено, когато става дума за скъпи стоки, които нарушават права на търговски пратки”, каза още Вяра Генова.