В момента 3391 деца, или 0.4 % от всички ученици, изучават ислям в задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка. Това се казва в отворено писмо на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев до независимия депутат Яне Янев, в което Вълчев отговаря на неговото питане за ислямизацията. Вълчев отговаря публично на Янев, след като в петък отпадна парламентарният контрол

Като съпоставим тези числа с данните на Националния статистически институт от преброяването на населението през 2001 г. Според тях хората, които се самоопределят като мюсюлмани, са 966 978 души, или 12.2 % от цялото население - посочва Вълчев.

Във вашето питане поставяте въпроси, свързани със собственото Ви твърдение, че в България е налице процес на ислямизация (в това число насаждане на радикален ислям) и че този процес върви чрез училищата, без Министерството на образованието и науката да осъществява необходимия контрол. В питането си посочвате като пример училищата в Рибново, Сатовча и Сърница. Мисля, че е добре, преди да правим изводи и оценки, да познаваме фактите.

Според действащата концепция и учебни програми обучението по религия по съдържанието си е вероучение, т.е. има индоктриниращ (въвеждащ във вярата) характер. Това се отнася както за обучението по православие, така и за обучението по ислям. Правилно ли е това? Аз съм имал поводи да изложа своята позиция по този въпрос. Преди близо две години създадох обществен съвет, който да изработи и предложи съвременна концепция за обучението по религия. Моето разбиране и тогава, и днес е, че българското училище е светско и в него няма място за индоктриниращи предмети. И ако някое от вероизповеданията не си е свършило работата в храмовете, нека не прехвърля отговорността за това на училището.

За съжаление предложената от обществения съвет нова концепция за обучението по религия като общ предмет за всички български деца, който дава знание за религиите във философски, исторически и културен контекст, не беше подкрепена от основните вероизповедания и по нея не можа да се постигне дори минимален обществен и политически консенсус, се казва в писмото.

В този смисъл публичните демонстрации на загриженост за това какво се случва в българското училище при изучаването на религия са не само закъснели, но и пораждат съмнения относно тяхната искреност.

Що се отнася до тезата за липса на контрол от страна на Министерството на образованието и науката, бих искал да припомня, че никога през последните 20 години училищата не са били обект на толкова системен и масиран контрол, в това число и чрез т. нар. мобилни екипи за осъществяване на внезапни проверки. През първия срок на тази учебна година само мобилните екипи са извършили проверки в 2554 училища в страната (92.6 % от всички училища). В резултат от тях са наказани 26 директори, от които 3-ма са уволнени, а на 8 е наложено наказание „предупреждение за уволнение”. За последната година само в училището в Рибново са извършени 12 проверки. След получаването на Вашето питане отново изпратихме екипи за проверка на изложените твърдения. Те не констатираха нарушения на Закона за народната просвета. Ако разполагате с данни за противозаконна дейност извън училищата, то трябва да ги отнесете към компетентните органи. И за да приключа с този въпрос, бих искал да Ви кажа, че учениците в Рибново, в Сатовча и в Сърница са не само чудесни деца, но и обичат България не по-малко от нашите собствени деца. Да, те принадлежат към местни общности с различни обичаи, бит и вероизповедание, но те (както и ние с Вас) са част от българската нация.

Въпросът за реда в училище, в това число как да са облечени учениците, макар и на пръв поглед формален, е наистина важен. Надявам се, че при дебата по предложения от Министерството на образованието и науката проект на нов Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка няма да надделеят партийни пристрастия. Вярвам, че този път ще успеем да направим общо национално усилие за това българското училище да се утвърди сред институциите (те май не са толкова много), които помагат на обществото да върви напред. Забавянето на този закон в някаква степен би имало същия ефект като Вашите твърдения – би ни попречило да се обединим около разбирането, че българските деца, макар и различни, са все български деца и за всички тях трябва да важат еднакви правила, се казва в писмото на Даниел Вълчев.