Откато Доналд Тръмп стана президент на САЩ, много американски посланици започнаха да правят впечатление с по-недипломатичното си поведение. Последният пример за това идва от американския посланик в Обединеното кралство.

В свой коментар за Daily Telegraph Уди Джонсън остро критикува британските опасения за един широк пазарен достъп за американските селскостопански продукти - и поставя под съмнение по-строгите стандарти на ЕС за храните.

Още при договарянето на вече провалилите се преговори за споразумението за свободна търговия TTIP американските разпоредби за използването на пестициди в селското стопанство, хлорните бани за прясно закланите пилета и хормоните в месопроизводството подхранваха масовите протести на граждани в много държави от ЕС.

И когато в четвъртък бе обявен документа от страна на правителството на САЩ, в който Вашингтон агресивно настоява за до голяма степен безпрепятствен износ на селскостопански продукти като част от бъдещо търговско споразумение с Великобритания, това отново предизвика подобни опасения. Според статия на Guardian британската асоциация на фермерите е отхвърлила понижаването на стандартите толкова яростно, колкото и един от най-известните гастрономически критици в страната - журналистът Джей Рейнер.

За американския посланик в Лондон реакциите са напълно неразбираеми, както изяснява той в материала си. Дори само названията „хлорно пиле" и „хормонално месо“ са обидни и клеветнически, пише Джонсън. Термините са били умишлено измислени, за да направят така, че американското земеделие да се проявява в най-лошата възможна светлина. „Сега е моментът да наречем тези митове такива, какви са те: кампания на омраза от протекционисти“, пояснява американският посланик, самият той мултимилиардер и член на династията основатели на концерна за потребителски стоки Johnson & Johnson.

След което Джонсън критикува и сравнително строгите европейски разпоредби за храните: ЕС следва подхода на „селскостопански музей", докато американските земеделски производители използват всички съвременни технологични възможности, необходими за устойчивото и здравословно изхранване на нарастващото световно население, пояснява той. Третирането на говеда с хормони на растежа давало според него възможност да се произвежда повече месо при по-ниски разходи както за потребителите, така и за природата.

А хлоровите бани за прясно заклани пилета, според Джонсън, са т. нар. public safety no-brainer – в свободен превод „въпрос на защита на потребителите:. Смята се, че този метод е най-ефективният и икономичен начин за убиване на потенциално смъртоносните салмонела и бактерии - процесът е подобен на този, използван от земеделските производители в ЕС за третиране на зеленчуци и плодове, смята американският посланик.

Поне що се отнася до хлорните бани, Джонсън може би не може да убеди скептичните британци. В Twitter журналистът и гастрокритик Райнер реагира бързо на аргументите на американския посланик.

За разлика от изявленията на Джонсън хлорните бани са опасни, пояснява той. „Трябва да му кажем къде може да си ги сложи", призовава той своите повече от 230 000 последователи.

След това журналистът дава линк към изследване на Университета в Саутхемптън, според което хлорните вани не убиват надеждно смъртоносните микроби. „Проучването е за салатите, но директорът на проучването ме увери, че то е приложимо и за пилетата", казва Райнер.

Американският посланик все още има много работа, що се отнася и до убеждението на британското правителство. „Винаги сме казвали ясно, че няма да понижаваме стандартите си за храни в бъдещите търговски споразумения", заяви говорител на премиера Тереза Мей в отговор на исканията на САЩ.