Над 1,5 млн. българи се намират в страни от Европейския съюз (ЕС). Това става ясно от доклад на Министерството на външните работи за броя на българите в чужбина. Общо те са около 2 417 000 души.

Според справката на ведомството през последните 7 години страната ни са напуснали 400 000 българи.

Според доц. Спас Ташев от "Института за изследване на населението и човека" към БАН данните, изнесени от МВнР за броя на българите в чужбина, са изненадали научната общественост в България. Неговите наблюдения за миграционния баланс на България са, че страната имала най-големи миграционни загуби от 1985-1992 година - когато се изселват българските турци.

Тогава средно годишно се изселват по 66 000 души. След това миграционното салдо започва непрекъснато да се свива. Към 2013 г. имахме минимално миграционно салдо - 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение период. По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 г. ще имаме и леко положително миграционно салдо, но тези прогнози не се сбъднаха.

През последните 2 години се наблюдава известно увеличаване на миграционните загуби, но те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да говорим за големи миграционни загуби и за масово напускане на България, каквото впечатление създава изнесената от МВнР статистика, смята доц. Ташев. Запитан дали в статистиката трябва да се смятат за емигранти българите в ЕС, където свободата на движение и избор на място за живеене е основно право, той каза, че нямаме точен механизъм за отчитане на съвременните миграции.

В модерния свят има дори и ежедневни международни миграции, защото има хора които всеки ден напускат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От статистическа гледна точка за емигрирало лице се смята, това което е прекарало повече от една година на територията на чужда държава.

В наши дни сред статистиците се води спор дали емиграциите в рамките на ЕС трябва да бъдат разглеждани като такива или става дума за един по-друг тип движение на населението - за трудова мобилност. Дали това са миграционни загуби за България още е трудно да се каже, защото голяма част от тези хора имат намерение да се върнат.

Демографският проблем засяга целия Европейски съюз, не само България. Въпреки противоречието между Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не трябва ли да се търси общо решение?

Емиграционният потенциал на Източна и Централна Европа вече е изчерпан. Единствените региони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води до промяна и на социокултурния облик в Европа.

Според доц. Спас Ташев демографската криза не е толкова на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата. Преди те са били и трудов фактор особено в селскостопанските райони. Днес децата имат по-скоро емоционално измерение.

В един момент трябва да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, защото броят на бъдещите работници ще определя нашите пенсии. От тази гледна точка европейското общество е заинтересовано да се повиши вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските ценности и ще гарантира и една по-стабилна социална система, смята доц. Ташев.