Увеличават се сигналите за измами при онлайн пазаруване, подадени към Европейския потребителски център. Потребители поръчват скъпи стоки за няколкостотин лева, а получават гривни, пръстени или шалчета за няколко долара.

75% от жалбите в Европейския потребителски център са именно за покупки в интернет. Те са осъществени през сайтове фантоми, социалните мрежи или от маркетплейсове (платформи с посреднически функции). Част от тях са регистрирани в Китай или някоя екзотична дестинация.

Ще наречем Мария една от жертвите на измамата. Срамува се да застане с лицето си пред камерата, защото е излъгана. "Влязох в сайта – видях, че имат много добри цени на продуктите. Харесах си едно зимно яке, закупих си ботуши, обувки и финално едни маратонки. 530 лв. беше стойността на поръчката ми", казва потърпевшата.

За марковите стоки Мария плаща още при поръчката през сайта на търговеца. Доставката се забавя с месеци. До миналата седмица, когато пратките пристигат, но не със стоките, които Мария очаква.

Тя не е единствената излъгана. Само за последните седмици сигналите за подобни измами в Европейския потребителски център растат. Схемата при всички е една и съща.

"Потребителите си поръчват най-често маркови дрехи и обувки, а вместо това получават различни стоки – гривнички, пръстени, цвички, очила – от няколко долара – много често върху тях седи и цената", заяви Игнат Арсенов от Центъра.

Именно така търговецът доказва, че пратката е доставена. А потребителят остава не само с празни, но и с вързани ръце.

"Най-често няма шанс да намерим търговеца. Не знаем какво получаваме: стока менте или предмет, който няма нищо общо с нашата поръчка. Често зад тези електронни магазини не стои голяма фирма, а физическо лице, което има за цел да се крие максимално бързо зад различна държава и самоличност", казва експертът по киберсигурност Александър Ненов.

При схемата мнимите търговци ни привличат с атрактивни предложения, на ниски цени. Преди това ни проучват подробно - какво разглеждаме и купуваме в интернет.

"Това е друга индикация – няма търговец, при който всички стоки на сайта да имат намаление. Става чрез социалните мрежи – чрез реклама, които ни следят с т. нар. "бисквитки" – или с изскачащите прозорци на мобилните ни телефони и ние попадаме „случайно” на тези сайтове", заяви Арсенов.

Подобни измами пречат и на имиджа на коректните електронни магазини, отчита Любомир Русанов от Българска Е-комерс Асосиация.

Кои сайтове са фантоми можем да разпознаем по дизайна. "Обикновено са откраднали съдържание и копират визия, но често не са изпипани визуално. Има грешки, размествания, които правят впечатление", добавя Русанов.

Проверяваме и дали сайтът съдържа задължителната по закон информация за търговеца. За да сме сигурни, че не става дума за фалшив сайт, трябва да следим и за задължителни защити в домейна на онлайн магазина. Ако се съмняваме – можем да проверим и за мнения или оплаквания на други потребители в интернет форумите. А за Мария единствен изход остава да оспори плащането.

"Плащането може да бъде оспорено, ако доставените стоки като качество не отговарят на поръчаното или ако има разминаване в сроковете на доставка. Процедурата се нарича charge back – „оспорване на плащане”. Първо трябва да сме сигурни за точната причина за оспорване на плащане и в документацията да се посочи видът на оспорване – нужен е доказателствен материал, който да се предостави", каза експертът по картови плащания Ваня Манова.