Върхове, по-високи от хималайските, но под земята откриха учени след второто най-дълбоко земетресение, регистрирано някога.

Те са успели да установят гигантските структури в данните от сеизмичните вълни, уловени по време на труса в Боливия през 1994 г. Земетресението беше с магнитуд 8.2 по Рихтер и дълбочина 647 км, пише списание Science.

Земната мантия е съставена от гъста силикатна скала, която се простира от кората до ядрото, което представлява 84% от обема на Земята. На 410 мили от повърхността, се намира граница, известна като 660-километровото прекъсване, която разделя мантията на горно и долно ниво.

Топографията на тази граница е изключително трудна за разчитане поради нейната плътност, така че един от малкото начини това да стане е посредством сеизмичните вълни. Вълните се срещат с различни текстури, минерали и структури и се отразяват от тях по начин, подобен на този, какъвто светлинните вълни отразяват обекти, осигурявайки на учените сеизмични снимки.

Джесика Ървинг, геофизик в Принстънския университет: Големите земетресения позволяват на сеизмичните вълни да пътуват през мантията и ядрото, да се отклонят от 660-километровото прекъсване и да се върнат обратно през Земята, за да бъдат засечени в земната кора”.

Чрез данните от земетресението, екипът учени открива в 660-километровата граница "по-голяма топография от Скалистите планини или Апалачите".

Джесика Ървинг, геофизик в Принстънския университет: Не мога да ви дам точно изчисление за надморската височина. Но планините на 660-километровата граница могат да бъдат по-високи от Хималаите.