През 1971 година астронавтите от Аполо 14 са донесли лунна скала, за която днес учените считат, че е образувана на Земята и някак е стигнала до спътника на планетата ни много, много отдавна, научи Moreto.net.

По време на скорошно проучване учените установили, че скалата съдържа следи от минерали и има химически състав, които са по-типични за Земята, отколкото за Луната. Изследователският екип смята, че най-вероятно на нашата планета преди 4 млрд. gодини се е образувала скала, която се е изтласкала към космоса, след като астероид ударил планетата ни.

Скалната проба е взета от астронавта Алан Шепард. Тя е от лунната повърхност близо до ръба на голям кратер. Тя е прекарала там милиони години преди това. Шепард я донесъл на Земята за анализ. Като най-голяма от транспортираните проби е получила името „Голямата Бърта“.

НАСА предоставила скалата на университета Къртин в Австралия, където учените я проучват заедно с Шведския природонаучен музей, Австралийския национален университет и Лунен и планетарен институт в Хюстън.

Според автора на изследването Александър Немчин 1.8 грамовата лунна скала съдържа минерали, подобни на гранит. Различни видове гранити са често срещани на Земята и изключително рядко на Луната. Пробата съдържа и кварц, което е още по-необичайно за спътника на планетата ни.

За да установи възрастта на скалата, екипът е насочил поглед към частиците от минерален циркон в състава й. Според учените тя е на около 4 млрд. години. Това я прави подобна на най-старите скали на Земята.

Анализаторите са заключили още, че скалата е била образувана при ниска температура и в присъствието на вода и кислород.

Възможно е, но е малко вероятно, тази скала все пак да произхожда от Луната. Немчин предполага, че може би скалата е формирана на лунната повърхност.

Просто обяснение на това какво се е случило на Земята и е довело до повърхността на Луната скалата е превръщането й в метеорит, генериран от астероид, ударил Земята преди около четири милиарда години. Изхвърляйки материал в космоса след сблъсъка, скалата е попаднала на Луната.

Ако тази хипотеза е правилна, това означава, че малки късчета от Земята може да са разпръснати по цялата Луна.