Ревността е израз на криза в идентичността на човека, който ревнува. Това каза психологът Кристина Кръстева. По думите на психолога, проявленията на ревност зависят от несигурността в самия човек, който дава израз на несигурността си.

„Някой да вземе моето, което по правило ми се полага. Някой някак си да ме конкурира, да ме подценява в поредица от качества, или от каквито и да било там други свойства, това е непосилно за всеки един от нас. Това се дължи на факта, че всеки дълбоко в себе си вярва, че от него по-хубав на света няма. Ето това е нарцистичното преживяване – ние сме най-великите, ние сме най-прекрасните“, съобщи Кристина Кръстева.

Според нея, кризата на личността започва от юношеската възраст и директно е свързана с авторитетната фигура в живота на детето. „Когато говоря за идеята за кризата в личността трябва да се върна назад във времето където това се проявява като най-силния и мощен процес – при тинейджърите в юношеска възраст. Тогава те много мощно го преживяват. Тогава реално всяко едно подрастващо дете се сблъсква със няколко предизвикателства. Влиза в криза с привързаността с близките и родителите си, после влиза в криза със сексуалитета, и влиза на свой ред в криза с авторитета. Тук стигам вече до съществената част, че за да осъществяваме пълноценни връзки с друго същество, ние трябва да го виждаме като личност и той за нас по някакъв начин да представлява авторитет“, каза още психологът.

Според нея, в такива случаи ревнивият партньор в дадена връзка, изпитва озлобление към собствената си невъзможност да се промени. Ревнивия човек, той е всъщност човек, който изпитва и озлобление по някакъв начин. Но озлоблението е насочено към самите нас, защото ние разбираме, че сме всичко друго само не и това, което бихме искали да бъдем. Искаме да бъдем различни, но нямаме силата и не знаем как да го направим,“ допълни Кристина Кръстева.