Случилото се в село Войводиново след побоя над военнослужещ е показателен за цялото българско общество. Такова мнение изказа социалният антрополог Харалан Александров.

„Това е типичен пример за това как битов конфликт или криминален случай с лекота се етнизира. Първият обяснителен модел, който заварваме в колективното си въображение за този тип инциденти, е, че в основата на конфликта е етноса. Това е доста притеснително, но в никакъв случай не е нещо ново. Да използваме етническия произход като свръхобяснение е типична структура на ума, която съществува не само в българското общество. Така сме устроени. Нашите умове се опитват да видят порядък и да произведат обяснение и логика в хаоса на живота. Затова много често работят с тежки генерализации. Опасното на този тип мислене е, че той е естествено - забелязваме повърхностните различия и им придаваме по-дълбок смисъл. Етническите обяснения най-често са конструкти на нашия ум, въображение или култура, които прикриват реалността, а не я обясняват. Трябва да сме много внимателни с първото обяснение, което ни идва на ум, обикновено под напора на емоционалното възмущение", обясни Александров в предаването „Неделя 150" и даде пример с изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов след случая. Според него ромите са наясно, че за индивидуално провинение може да последва колективна санкция или възмездие.

Социалният антрополог смята, че сме били опасно близо до задълбочаване на конфликта. Той е категоричен, че трябва да си дадем сметка за това какво става, да извлечем поуките си, както и да сме по-предпазливи в говоренето и мисленето си:

„Добре би било политическите лидери да са не просто внимателни, а да имат леко съмнение в лесните обяснения, които им идват на ум. Особено трябва да се предпазват от огромното изкушение да трансформират в политическо действие или лозунг първичните, примитивни настроения на групите".

Културата на гетото ежедневно произвежда поводи за разтревожване, каза Харалан Александров и добави:

„Ние сме в трудната ситуация да се удържаме, за да не дадем племенен отговор на тези предизвикателства и провокации".

Баки Хюсеинов - зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация и бивш заместник социален министър, се съгласи с изказването на Александров.

„Не би трябвало да има такова говорене от министерства и държавни институции за интеграцията. Този потенциал е икономически, това е български потенциал и той трябва да бъде използван от държавата. Тези хора трябва да се образоват и да бъдат полезни както на своите семейства, така и на пазара на труда, плащайки си данъците и осигурителните вноски. Всички имаме интерес от това всички български граждани да можем да ги използваме на пазара на труда", коментира той. По думите му, България никога не е деляла своите народи на етническа основа.

„България е толерантна държава. Сега в един момент да се противопоставят едни етнически групи на други - не е много сериозно", смята Хюсеинов. Според него има напредък по отношение на интеграцията на ромите, но това не е достатъчно. Той е категоричен, че трябва да има последователна политика по този въпрос, за да може постепенно да започнат да се решават проблемите.

Нямаме политика по отношение на местните органи на власт, подчерта още Баки Хюсеинов и изказа мнение, че кметовете трябва да са ангажирани повече. Според него тази политика трябва да се води с участието на ромите.

"Учудвам се на изказването на вицепремиера Каракачанов за това, че трябва да се обвързва посещението на децата в училище със социалните помощи. Това е направено много отдавна, а ние тепърва ще откриваме топлата вода", коментира зам.-председателят на Комисията за защита от дискриминация. Той посочи, че са получили 4-5 жалби по отношение на изказвания на Каракачанов за ромите:

"Да се сложи ромският контингент под общ знаменател е несериозно. Тук трябва да се намеси правителството, за да може да има баланс и спокойствие в държавата по отношение на етнизирането на проблема".

Харалан Александров добави в този смисъл, че инвестицията в социалната инфраструктура драматично не достига. По думите му парите, които се дават, не са достатъчни сравнено с мащабите на проблема.

Според него навлизането в изборна година може да блокира и да върне назад добрите процеси, които се случват.