Днес отбелязваме официалния ден на българското кино. На 13 януари 1915 г. се провежда първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант".

По този повод решихме да подберем 12 от любимите ни български филми, които (ако все още не сте го направили) задължително трябва да гледате.

Списъкът не претендира за изчерпателност. Затова ако видите, че някоя ваша любима кино лента отсъства, просто споделете заглавието с нас в коментарите.

“Козият рог”, 1972 г.

„Козият рог“ е български игрален филм, смятан от мнозина за едно от върховите постижения на българското кино. Режисьор на филма е Методи Андонов, а автор на сценария – Николай Хайтов. В главните роли участват Катя Паскалева (Мария) и Антон Горчев (Караиван). Автор на музиката към филма е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда популярната песен „Двама“, изпълнявана от Мария Нейкова. Филмът е първият и единствен в българското кино, на който е правен римейк.

“Всичко е любов”, 1979 г.

Български игрален филм (драма) на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Оператор е Стефан Трифонов. Художник – Георги Иванов. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.

“Време разделно”, 1988 г.

„Време разделно“ е български исторически игрален филм от 1988 в 2 части по едноименния роман на Антон Дончев. Режисьор е Людмил Стайков. Оператор е Радослав Спасов. Това е последният филм на Стайков. Филмът разказва за насилственото помохамеданчване на българите християни от долината Елиндения (Илинденя). Целият филм е заснет на място в Родопите в продължение на 16 месеца.

„С деца на море“, 1972 г.

„С деца на море“ е български игрален филм (детски, комедия) от 1972 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Филмът се състои от две новели.

“Вчера”, 1988 г.

„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Владо Даверов. Филмът се основава на романа на Владо Даверов „Вчера“. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Маричков по текст на Владо Даверов.

“Оркестър без име”, 1982 г.

„Оркестър без име“ е сниман от режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Запомнен е с култовите си реплики и песни („Оставаме“ на Маргарита Хранова или „Нашият град“ на Тангра).

“Осъдени души”, 1975 г.

„Осъдени души“ е по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Създаден е по романа „Осъдени души“ на Димитър Димов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.

„Господин за един ден”, 1983 г.

„Господин за един ден“ е комедия от режисьора Николай Волев, по сценарий на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „Чуждоземецът“ и „Господинът“ на Никола Статков. Музиката във филма е композирана от Иван Стайков.

“Крадецът на праскови”, 1964 г.

„Крадецът на праскови“ е български игрален филм по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

“Лачените обувки на незнайния войн”, 1979 г.

„Лачените обувки на незнайния воин“ е драма по сценарий и режисура на Рангел Вълчанов. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

“Опасен чар”, 1984 г.

„Опасен чар“ е комедия на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.

"Момчето си отива", 1972 г.

„Момчето си отива“ е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.

Репликата на Ран „Една боза от 6 стотинки“ е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели. Главната роля се изпълнява от Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава една от най-известните му. Филмът е заснет изцяло във Враца. Песента „Хора и улици“ от филма, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов, остава една от най-популярните песни на българската естрада.