От 14 януари влизат в сила новите правила за продажбата на имитиращи млечни продукти. След тази дата те трябва да се продават на отделни щандове, добре обозначени и обособени, каза пред медии Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Той поясни, че гратисният период до 13 януари засяга не само търговците, а и производителите на имитиращи продукти.

Според новите правила крайната опаковка трябва да бъде произведена и пакетирана от производителя, а не от търговеца До момента се получаваше размиване на отговорността при злоупотреби с опаковките, поясни Присадашки. 

В имитиращи продукти думата „млечен“ не трябва да съществува. А шрифтът на етикета трябва да бъде достатъчно голям и ясен, за да може крайният потребител да види, че се касае за немлечен продукт, допълни той.

„Нашата надежда и желание е да намалее консумацията на тези продукти, тъй като вече е доказано и научно, че те не са достатъчно качествени. Имат дори вредно отношение към организма с натрупване на консумацията. Надяваме се, че крайният потребител ще придобие все по-голяма култура на хранене и ще отдели плявата от житото“, заяви представителят на млекопреработвателите в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Той коментира и друго изискване в наредбата - върху етикета изрично да бъдат посочени съставките, заместващи млякото и млечните продукти.

Присадашки посочи, че първоначално най-разпространен заместващ продукт била палмовата мазнина, която се добавя към сухото мляко. То пък се произвежда в големи количества в световен мащаб и по тази причина цената му е добра.

С течение на времето навлизат и още пълнежи - картофени и други нишестета. Те най-вече се ползват в имитации на типичния български кашкавал.

Вече е забранено с едни и същи машини в рамките на едно предприятие да се произвеждат истински и аналогови продукти, тъй като се получава смесване.

Засега асоциацията няма категорични данни дали това изискване се спазва.