Парламентарната 2018 година бе изпълнена с бурни дебати, размяна на критики, остри декларации и словесни нападки между управляващи и опозиция. Въпреки че пленарните заседание често бяха белязани със скандал, а в зала преобладаваха аргументите ad hominem, депутатите гласуваха редица важни законопроекти, които трасираха пътя на някои реформи. Много от промените обаче се оказаха спорни, а срещу тях се изправи общественото недоволство. Върху не един и два законопроекта бе наложено президентско вето, а някои от тях отидоха в Конституционен съд веднага след окончателното им гласуване. Краят на годината е традиционното време за равносметка, в което БГНЕС бележи акцентите в работата на парламента през вече отминаващата си 2018 г.

Дългоочаквани законопроекти

В края на настоящата година депутатите приеха два важни и дългоочаквани от обществено закона – Законът личната помощ и Законът за хората с увреждания, с които се поставя началото на сериозна реформа в социалната сфера. За промените, окончателно гласувани в началото на месец декември, майките от инициативата „Системата ни убива“ настояваха от месеци и получиха сериозна обществена и институционална подкрепа. Техният протестен палатков лагер пред парламента постоянно напомняше на депутатите, че те няма да се откажат от исканията си. Той вече е вдигнат, но от началото на следващата година се мести пред Министерство на здравеопазването, където майките слагат началото на нова битка – реформа в системата на ТЕЛК.

Спорни промени

Една от спорните законодателни промени се оказа новата формула за изчисляване на данъка върху леките автомобили. Освен мощността и годината на производство, депутати от мнозинството решиха да вкарат нов компонент при изчисляването на налога – екологичен. Така собствените на стари и по-замърсяващи автомобили ще плащат повече, а увеличението ще бъде с до 30%. По-високият данък предизвика сериозна вълна от обществено недоволство и беше сред причините за протестите, провели се в много от големите градове на страната. Той срещна и сериозен отпор от опозицията, в лицето на БСП и ДПС, а президентът Румен Радев му наложи вето. Според държавния глава новата уредба няма да стимулира замяната на по-старите автомобили с по-нови, нито ще доведе до постигане на търсения екологичен ефект. В крайна сметка ветото бе преодоляно, а новите правила ще влязат в сила от 1 януари 2019 г. Спор предизвикаха и промените в Наказателния кодекс, които предвиждат т. нар. таен арест, даващ възможност на прокуратурата да забавя с до 48 часа уведомяването на близките на задържан. Срещу тях се обявиха редица граждански организации, сред които Български хелзинкски комитет, според който промените са „крачка назад в законодателната уредба“. По казуса е изпратена и официална позиция до народните представители, а президентът им наложи вето, което предстои да бъде гласувано през следващата година. В работата на депутатите се стигна и до временно замразяване на някои законопроекти. Такъв бе случаят с направеното от председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова предложение за промени в Кодекса на застраховането, за които лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разпореди на парламентарната група на партията да не ги гласува, докато не бъдат подложени на широк обществен дебат. Превърналите се в спорни промени определяха таван от 20 000 лева обезщетение за близките на починал при катастрофа.

За какво се караха депутатите?

Дебатите по първо четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) доведоха до високо напрежение в пленарна зала. Стигна се дори до обиди и налагане на дисциплинарни наказания на депутати. Причина за това стана изказването на народният представител от ГЕРБ и председател Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, който упрекна депутатите от БСП за това, че не са се регистрирали в началото на пленарното заседание, но след наличието на кворум са влезли в зала. „Влязохте като мишки тук, за да се регистрирате“, заяви тогава Кирилов от парламентарната трибуна, което предизвика бурните реакции на депутатите от опозицията. На това реагира народният представител от БСП Георги Свиленски, който поиска на Кирилов веднага да му бъде наложено наказание, защото с думите си е обидил цяла парламентарна група, избрана с гласовете на 1 млн. български граждани. След поредица от словесни престрелки Данаил Кирилов само поиска да му бъде наложено наказание. „По-скоро исках да кажа мишлета, а не мишки“, заяви той при повторното си излизане на трибуната, което предизвика нова вълна от недоволство. Напрежението в залата стана причина думата да вземе председателят на парламента Цвета Караянчева.

„Да ходим или да не ходим на работа е въпрос на личен, морален и граждански избор“, коментира тя, визирайки взетото по-рано решение на депутатите, които не са присъствали на поименната проверка, да не се признават транспортните разходи по бюджета на Народното събрание, което бе сред поводите за напрежение в зала. Междувременно председателстващият заседанието Емил Христов заяви, че ще постави въпроса с налагането на наказание на Данаил Кирилов за думите му на Председателски съвет и ще приеме това, което той реши.

„Вие водите пленарното заседание като мишка“, контраатакува Цветан Топчиев от социалистите по адрес на Емил Христов. За да тушира напрежението Данаил Кирилов поднесе извинение към колегите си са направеното от него сравнение и потвърди, че е готов да поеме определеното му наказание. За оскърбителните доми той получи наказание „Забележка“, а същото бе определено и на Цветан Топчиев. За разлика от Кирилов той не се извини от парламентарната трибуна, но заяви, че ще направи това в частен разговор с Емил Христов. Средствата на Централната избирателна комисия за 2019 г. се превърнаха в спор „за“ и „против“ машинното гласуване. Причината – БСП предложи бюджетът на ЦИК да бъде увеличен с 50 млн. лв., а те бъдат използване за обезпечаване на въвеждането му. Настояването им не срещна одобрение от управляващите, което доведе до поредица от взаимни обвинения. Според БСП машините трябва да бъдат осигурени още на следващите избори, които предстоят през 2019 г., но от ГЕРБ възразиха с необходимостта от дискусия. В крайна сметка с инициираните промени в Изборния кодекс, които вече бяха приети на първо четене, машинно гласуване ще има в минимум 1000 избирателни секции. Сред темите през годината, които водиха до високо напрежение в пленарна зала, бяха свързани още с възможността за промяна в данъчната система на страната, преизчисляването на пенсиите, липсата на кворум, твърденията за извършен пробив в системата БАЦИС, проблемът с интеграцията на ромите, промените в кабинета и много други.

Промени в ръководството

След като в края на 2017 г. Цвета Караянчева смени Димитър Главчев на председателското място, през настоящата година в ръководството на парламента бе извършена още една промяна. Поста си напусна заместник-председателят му от „БСП за България“ Валери Жаблянов, а причина за гласуваната му оставка стана негова фраза, поместена в официална позиция на партията, според която „Народният съд“ е „необходимо и неизбежно правосъдие“. Жаблянов бе предсрочно освободен от поста на 21 февруари с гласовете на 181 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ. ДПС се въздържаха. От левицата гласуваха с „против“, а след отстраняването не предложиха друг на негово място. През настоящата година под въпрос бе поставено и зам.-председателското място на Емил Христов от ГЕРБ. Необходимите подписи за оставката му бяха внесени от БСП, а повод за това стана разразилият се скандал с представителки на майките от инициативата „Системата ни убива“, които не бяха допуснати в сградата на парламента заради надписите на фланелките си. В крайна сметка за предсрочното отстраняване на Христов гласуваха само 71 народни представители, а 118 го подкрепиха и той запази поста си.

Партиите запазиха субсидиите си

Годишният размер на държавната субсидия на политическите партии за един получен действителен глас остава 11 лв. и през 2019 г. Решението бе гласувано вкупом с няколко други текстове от закона за бюджета, без никакъв дебат в пленарна зала и без възражение от страна на опозицията.

Рокади в кабинета

Освен да обсъждат и гласуват законопроекти, вниманието на депутатите бе насочено и към няколко промени в Министерски съвет. Заради тежката автобусна катастрофа в Искърското дефиле в края на това лято, отнела живота на 20 души, оставки депозираха наведнъж трима министри – на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев и на регионалното развитие Николай Нанков. Техните места бяха заети от Росен Желязков, Младен Маринов и Петя Аврамова. Малко по-късно Нанков отново се завърна в регионалното министерство като заместник-министър, а Московски се отказа от мястото си в парламента, за да седне на вицепрезидентския стол в Черноморската банка за търговия и развитие. Парламентът гласува и оставката на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов. Тя бе депозирана от него след няколкоседмични протести на майките от инициативата „Системата ни убива“, които той нарече „кресливи жени“ с „уж болни деца“. Към тяхното искане Симеонов да понесе политическа отговорност за думите си се присъединиха и партиите от опозицията, а настояванията за оставката му бяха подсилени след арестите в Държавната агенция за българите в чужбина, която попада в неговия ресор. Така Симеонов се върна като депутат от „Обединени патриоти“, а в овакантеното вицепремиерско кресло седна Марияна Николова, която бе началник на кабинета му.

Важни избори

В рамките на настоящата сесия Народното събрание избра председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Депутатите решиха то да бъде оглавено от Пламен Иванов, а негов заместник ще бъде Илко Желязков. В състава на бюрото влязоха още Илия Ганев, Огнян Атанасов, Огнян Янакиев.

Върху Красимир Влахов пък падна изборът на депутатите за конституционен съдия от квотата на парламента. Той бе единственият кандидат за поста, а номинацията му дойде от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Подкрепа за кандидатурата му дадоха от ДПС и ВОЛЯ, a депутатите от „БСП за България“ се въздържаха при гласуването.