2019-та ще бъде за Европа водоразделна година  –  с Brexit и европейските избори, с националните турболенции, очакванията за забавяне на икономическия ръст и ескалиращи геополитически съперничества.

В българската политическа среда има и допълнителни фактори за напрежение – с пулсиращите по обхват и честота социални протести,  неяснотите около управляващата коалиция, с предстоящите два вида избори и витаещата във въздуха възможност за трети, отбелязва в традиционното си проучване за края на годината агенция "Алфа Рисърч".

Всички тези процеси тепърва предстоят, но начинът, по който ще протекат, до голяма степен ще зависи от  вече съзряващи и оформящи се в  недрата на обществото  настроения. Сблъсъкът между очаквания и реалност, както и по-дълбоките трансформации  в българското общество, ще определят  динамиката на  социалните нагласи в близко бъдеще, а оттам – и политическата картина в страната.

Проучването откроява три интересни тенденции, чието развитие може да повлияе съществено на този политически развой.

Индивидуален оптимизъм и социална тревожност

В края на 2018 г. личната равносметка за отминаващата година, както и очакванията за следващата, се запазват на рекордно високи нива. Спрямо декември 2017 г. с почти 10 на сто нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто.

За последните 20 години единствено в далечната 1998-а е имало подобно усещане за удовлетвореност. Отрицателните оценки нарастват с 2% спрямо миналата година, но остават  вторите най-ниски за целия  този период. 

Най-голям дял от хората (46%) отново заемат  неутрална позиция – „годината беше същата като предишната“, но за първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35 към 19 процента). Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998- 2018.

Очакванията за идващата година са по правило винаги по-оптимистични, отколкото оценките за вече отминалата.  Независимо от това, през по-голямата част от този 20-годишен период  оптимизмът е твърде крехък. Това, което прави впечатление, е продължаващият вече пета година ръст в позитивния поглед  към близкото бъдеще.

57% от пълнолетните българи очакват 2019-та да бъде по-добра от 2018-та срещу едва 12%, които предвиждат по-лоша година.  От друга страна, впечатлява  широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5 към 1) дори и да се окаже кратковременен, необичаен за България феномен.

Този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната. В съотношение 37 към 14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава. Разбира се, трябва да се отбележи, че и тук негативните оценки бележат спад  (с 12 на сто спрямо миналата година), но позитивните не вървят нагоре.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма, (40 към 22 процента), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Силата на семейството и безсилието на политиците

В ситуация на растящо недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и при отсъствието на ентусиазиращ социален проект  все по-голяма част от сънародниците ни изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг – на първо място семейството, но и приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси.

Така емоционалните връзки, семейството, приятелите във все по-голяма степен определят равносметката за индивидуалния жизнен път, а отношението към  властта и политиката  – за социалните хоризонти.

В отговор на  въпроса „Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате удовлетворен?“ българите определят по следния начин най-важния си социален капитал:

семейството, близките, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;

натрупаният социален опит и авторитет – 59% се чувстват полезни, защото хората ги търсят за съвет;

личните постижения – 58% са удовлетворени от неща, които са постигнали през изминалата година.

Освен това, всеки втори твърди, че му е интересно онова, което работи или учи; всеки трети – че е получил признание за професионална или извънпрофесионална дейност;  всеки четвърти – че има хоби, участва в клуб по интереси и пр.

Въпреки икономическите трудности, двама от всеки трима заявяват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си.

Така през последните години светът на българина все повече се съсредоточава в един „интимен кръг“. 

Точно това „затваряне“ обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности.

Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията около „Истанбулската конвенция“ (така, както тя беше поднесена на българското общество).

Същевременно, именно отказът на хората да се ангажират с „големите разкази и интерпретации“ обуслови неуспеха на партиите, които се опитаха използват темата.

Деполитизация и реполитизация

В оценката  си за събитията с най-голямо влияние върху 2019 г. българите са далеч по-разколебани. Като цяло вътрешно-политическите измерения се преживяват като много по-пряко и силно засягащи обикновения българин, отколкото големите международни събития, но без един ясен фокус.

37% от допитаните посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за следващата година, а 32% отдават приоритет на местните избори. 23% отбелязват увеличението на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата срещу бизнесмени и политици, 11,8% - конфликтите в Обединените патриоти.

Едва всеки четвърти откроява на преден план Brexit, 16% - eвропейските избори, 15,6% - оттеглянето на Ангела Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, 9% - търговската война между САЩ и Китай.

Историческият опит сочи, че като правило социалните протести избухват там, където след икономически благоприятен период  хората започват да губят доходи, статус, перспектива. Именно защото нито една голяма социална група не се усещаше непосредствено заплашена от цялостното развитие на страната, дисперсните протести от края на 2018-та не успяха да се разраснат и масовизират.

Ако обаче  съществуващите в момента  свръхочаквания  не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални  граждански протести и потенциално нови политически избори.