Близо 50% от предприятията смятат, че бизнес средата се влошава, а в края на тази година положителните очаквания за следващата са определено по-малко.

Като самооценка предприятията посочват "застой" и "слаб растеж".

От Българската стопанска камара (БСК) очакват през следващата година ръстът на средната работна заплата да не надхвърли тазгодишното увеличение.

Резултатите от проучването относно бизнес климата през 2018 и очакванията за 2019 г. по отношение на икономическата среда, инвестициите и работните места представи председателят на БСК Радосвет Радев.

През 2018 г. бизнесът се колебае по отношение на ускореното приемане на страната ни в Еврозоната - 50% одобряват подобна стъпка, 43% са против, а 7% не могат да преценят.

През 2019 г. бизнесът очаква ръст на цените на енергията, на суровините, както и ръст на фискалната и регулаторната тежест. Що се касае до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година.

Намеренията на анкетираните за следващата година са свързани с разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения.

В проучването на БСК почти половината от участниците посочват, че е налице влошаване на бизнес средата, а една трета отчитат липса на промяна в бизнес средата.

14% от анкетираните смятат, че бизнесът се подобрява и 49% са на мнение, че се влошава. 34% от анкетираните отчитат, че няма промяна в бизнеса и само 4% не могат да преценят.

По отношение на състоянието на фирмите спрямо предходно изследване е налице известно отстъпление, като 49% от анкетираните отчитат застой в развитието си, 26% - влошаване, а 24% декларират положително изменение на показателите на фирмите.

Най-силно одобрение срещат предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети (74%), за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС (72%). С висока подкрепа от 57% се ползва улесняването на процедурите за привличане на работници от страни извън Европейския съюз.

Преобладаващо негативно се оценява административното определяне на минималната работна заплата (81%), а 77% не одобряват въвеждането на квоти за наемане на хора с трайни увреждания. 64% от запитаните не одобряват увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв.

76% от респондентите не одобряват промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. 66% декларират, че през настоящата година не са участвали в конкурси за обществени поръчки. Останалите 34% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и незаконни практики.

Относно оценките на държавните институции, то 69% подкрепят омбудсмана, а 57% президента. Изпълнителната и местната власти събират еднакъв процент на одобрение - 19%, като през предходната година одобрението е било 25-26%.

Работата на евродепутатите одобряват 16% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (36%).

Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие - 18% през 2018 г. при 12% през 2017 г.

Според 58% от участниците в проучването корупцията е нараснала, а според 49% се увеличава престъпността.

По отношение на работните места тенденцията е негативна - през миналата година 20% от анкетираните са посочили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 г. отговорилите по този начин са 25%.