Първия детски морски санаториум у нас е бил разкрит във Варна в началото на 20-ти век. Намирал се е в местността „Карантината”, под село Галата. Основна заслуга за създаването на мястото за лечение е на проф. д-р Параскев Стоянов, научи Moreto.net.

По онова време санаториумът е към Варненската първостепенна болница, която ръководи самият проф. Стоянов. Още с назначаването си той се заема с организирането на лечебницата за деца. Приспособени са карантинни бараки и са изградени нови постройки. Специалистът изготвя правилник, определя режима и реда на санаториума и организира лечението на децата. В грижата за тях помагат ординатор, надзирател, милосърдна сестра, готвачка и пет слуги. Това разказват Ивелина Димитрова, Валентина Александрова и Димитър Ставрев в доклада „Приносът на варненските лекари за развитие на морелечението в България“, поместен в сборника на Съюза на учените-Варна „Културното наследство на Варна“ 2017.

Санаториумът е определен като здравно заведение за деца до 14 години. В него могат да получат грижа болни от скрофулоза, рахитизъм и лимфатизъм. Лечебното заведение работи в месеците от май до октомври. Капацитетът му е 40 легла. За всяко дете се изготвя индивидуална схема на лечение. Дневната програма на лечебницата включва ставане и лягане в определен час, петкратно здравословно хранене, слънчеви бани и гимнастика на плажа и в морето, обедна почивка, след което редуване на разходки, игри на открито или на верандата.



„В процеса на лечение се използват хирургични операции, излагане на слънце, налагане лапи кал и горещ пясък, също и поставяне на подкожни инжекции от филтрирана морска вода. Раните се третират чрез излагане на слънце през деня, посипване с йодоформ или инжектиране на йодоформено масло. За най-малките морските бани са се правели на плажа в цинкови вани със слънчева морска вода.“, се казва още в материала „Приносът на варненските лекари за развитие на морелечението в България“.

Успехът при лечението на децата е голям. Според наличните данни само за година от 36 приети деца 16 са изписани здрави, а 17 са получили подобрение. Едва три не са се повлияли. Резултатът се дължи на умелото съчетаване на морските блага, режимът на покой, физическата активност, диетотерапията и калолечението.

Санаториумът функционира в първоначалния си вид и на първоначалното място само три години. През лятото на 1908 година е закрит и преместен във временни бараки до манастира “Св. Константин”. Две години по-късно се изгражда нова база със стабилна сграда на два етажа. Това дава възможност нуждаещите се деца да получават грижа целогодишно. Проф. д-р Стоянов ръководи морския санаториум до 1910 година. И след това обаче активно следи и се интересува от развитието му.