32% от българите биха приели мюсюлмани като роднини, докато 55% ще приемат евреи като членове на семейството си, според проучване на Pew Research Center.

66% от българите определят християнството като важно за тях, а 69% от българите са съгласни с твърдението "Нашият народ не е съвършен, но нашата култура е по-добра от другите".

В изследването се съобщава още и че почти всички страни в Централна и Източна Европа, които са анкетирани, по-малко от половината възрастни казват, че биха желали да приемат мюсюлмани в семейството си, докато в почти всяка западноевропейска страна, повече от половината казват, че ще приемат мюсюлманин в семейството си.

Възрастните в държавите от Централна и Източна Европа на ЕС е по-малко вероятно от тези в страните от Западна Европа да кажат биха подкрепили брак от един и същи пол.

В същото време страните от Централна и Източна Европа имат по-голяма вероятност, отколкото западноевропейците, да видят християнството като важен компонент от своята национална идентичност и да изразят по-високи нива на религиозни ангажименти.

Проучването сочи, че 79% от българите се противопоставят на брак между един и същи пол, а 68% от младите възрастни българи са против него.

Желязната завеса, която някога е разделяла Европа, може да отдавна е изчезнала, но днешният континент е разделен от ярките различия в обществените нагласи към религията, малцинствата и социалните въпроси като гей брака и законния аборт.

Тези различия произтичат от редица проучвания, проведени от Центъра за изследване на Pew между 2015 и 2017 г. сред близо 56 000 възрастни в 34 страни от Западна, Централна и Източна Европа и продължават да разделят континента повече от десетилетие след като Европейският съюз започна да се разширява далеч отвъд своите западноевропейски корени.

Общият модел Изток-Запад е очевиден и за национализъм: културен шовинизъм, обясняват авторите на изследването.

На въпроса: "Нашите хора не са съвършени, но нашата култура е по-добра от останалите", макар че има изключения, централно и източноевропейците като цяло са по-склонни да кажат, че тяхната култура е по-висша. Осемте страни, в които това отношение е най-разпространено, са географски всички в Източна Европа: Гърция, Грузия, Армения, България, Русия, Босна, Румъния и Сърбия.

Тези и други въпроси относно националната идентичност, религиозните малцинства и културното превъзходство показват европейско разделение с високи нива на религиозен национализъм на Изток и по-голяма отвореност към мултикултурализма на Запад.

Другите въпроси, поставени по време на проучването, сочат по-нататъшно "разминаване на ценностите" между Изтока и Запада по отношение на ключови социални въпроси като браковете между един и същ пол и правния аборт.