Днес е последният ден, в който варненци могат да разгледат изложбата по икебана във Фестивалния и конгресен център. В нея ще видите творенията на първата създадена група по икебана в града "Химавари" ("Слънчоглед"), основана през ноември 2017 г., предаде репортер на Moreto.net

В нея се обучават 6 жени, водени от техния лицензиран преподавател Оксана Щик ("Сияние на Павлония").

"Струва ми се, че занятията по икебана са уникална възможност човек да се научи да вижда удивителното до него, отново да си върне радостта, да се радва на дребните неща, да забелязва очарователните детайли в природата и всичко около нея", споделя Елена Кашкина, която се занимава с японското изкуство от миналата година.


Икебана е едно от традиционните изкуства в Япония, което се практикува повече от 600 години. То се развива от будисткия ритуал за подаряване на цветя на духовете на мъртвите, а негов основоположник е монахът Шуин Джи от храма Рокакудо край Киото.

В началото достъп до усвояването на икебана имали само мъже, предимно представители на висшата аристокрация.

През XVII век, когато икебана получава статут на изкуство, до него вече може да се докоснат и жените.



В икебаната има три основни оси, които стоят в основата на почти всяка творба. Това са небето (Син), човека (Сое) и земята (Хикае), както и малките пълнители наричани Джуши. Във всяка аранжировка трите оси се изразяват чрез три стъбла с различна дължина и разположение в пространството. Височината на всяко стъбло зависи от съда в който ще се изгражда аранжировката. Освен основните стъбла, могат да се използват и други – допълнителни, които не трябва да ги конкурират. Прикрепването на стъблата става най-често чрез кензан.



Най-старият стил се нарича рикка, който в превод означава „изправени цветя”. Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Този стил възниква през XVI век като част от чаените церемонии (чаною). Композицията се състои от едно две клончета или цветя, поставени в малък съд.

Друг известен стил е морибана, който буквално се превежда като "отрупани цветя". При него се използват различни приспособления, с които се подреждат елементите по цялата повърхност на плитки съдове - суибан ("воден басейн").

Стилът джиука („свободно падащи цветя“) цели да покаже артистичността и креативността на твореца и неговата представа за красота като позволява употребата на всякакви материали.

Много е важно, когато се прави икебана, да се пази тишина, тъй като тя помага практикуващият да изживее момента и да оцени нещата в природата, които преди са му изглеждали незначителни.