Окончателният проект на Генералния план за организацията на движение във Варна е получил одобрението на кмета на града през пролетта на 2018-та, научи Moreto.net.

Процедурата за изработване на плана стартира в края на 2015-та. В средата на следващата година се стигна до сключване на договор между Община Варна и избраната за дейността фирма „Трафик холдинг“ за над 135 хил. лева. Представеният окончателен проект е с водещ проектант инж. Недялко Иванов. Документът е дълъг 52 страници и дава информация за пътната мрежа и инфраструктура в града, състоянието й и нуждите от промени по нея, като са дадени предложения какви допълнения и новости могат да бъдат въведени по отношение на организацията и качеството на пътната мрежа.

Поне 10 години Варна няма действащ генерален план за организацията на движението. При настоящата разработка е използван одобреният Общ устройствен план (ОУП).

В проекта се посочва, че Първостепенната улична мрежа (ПУМ) в общината е 128.7 км. От нея първокласните пътища са 2.7%, второкласните-26.1 км, третокласните- 32.7 км и четвъртокласните-51.6%. Планът дава предложение за промяна класа на някои от улиците.

„Липсващите направления-североизток – югозапад от първи и втори А клас видимо създават големи проблеми на съществуващата Първостепенна улична мрежа (ПУМ), а това означава и неуправляем процес за поддържане на мрежата- в това число плътен час ПИК от 08.30 до 10.00 часа и от 16.00 до 19.00 часа, колонно движение и частични задръствания. 10% от работещата като главна улична мрежа е второстепенна (например ул. „Кап. Райчо“, ул. „Георги Бенковски“ и др.).“, се казва в проекта. Допълва се, че уличните настилки са близо 1.5 млн. квадрата, а тротоарите са 555 хил. квадрата.

Състояние на настилките

„Почти 18% от уличната мрежа е вече с 40% влошаване на състоянието на настилката по този експертен показател и 37% е вече в периода, в който влагането на средства за текущ ремонт е първо много скъпо и второ почти неоправдано, така се постига минимален ефект само за няколко месеца.“, се казва в анализа.

Най-голям процент улични настилки от ПУМ са със състояние „добро“ - 40% и 33% със състояние „отлично“. 20% са в „задоволително“, 7% са в състояние „незадоволително“ и 0% в „лошо“ състояние. Настилките на тротоарите са 53% в „добро“ и „отлично“ състояние, а 30% в състояние „задоволително“ и „незадоволително“, 37 хил. квадрата липсват или никога не са полагани (7%).

Причини за повредите

Дъждовната канализация по уличните платна

Работещата дъждовна канализация е основен фактор за по-дълготрайното функциониране на улиците. Посочва се, че три улици от ПУМ нямат изградена дъждовна канализация. Освен това шахтите не се почистват редовно, което води до появи на деформация на настилката. Липсата на канализация е причина за образуването на мрежовидни пукнатини. Освен това шевовете на местата, където асфалтът на улицата се среща с бордюра трябва да бъдат обработени и подмазани, за да не пропускат вода към леглото на улицата.

Нарушената хидроизолация на подлезите, които се нуждаят от ремонт, също става причина за деформация на уличните платна. Тези проблеми не могат да бъдат отстранени с „козметични мерки“.

Моторизация

Степента на моторизация в града за последните 10 години се е увеличила минимум с 10 пункта. В момента Варна няма ПУМ, отговаряща на достигнатата степен на моторизация. Прогнозира се степента на моторизация за 2030 година да достигне 585/1000 души.

Кръстовища

Проектът сочи, че съществуващите транспортни възли на две нива са само 8 и са с непълно развитие на връзките. Крайно наложително е изграждането на транспортни възли на две нива на някои от натоварените кръстовища. Според екипа има 5 такива задължителни кръстовища.

През последните години в града се изпълниха и осем броя кръгови кръстовища. Специалистите считат, че е наложително някои да се преоформят съгласно изискванията на този тип кръстовища.

Натоварване

Претоварването на участъци от съществуващата мрежа води до прогресивно увреждане на настилките, нарушаване на конструкцията им, а това води до основни ремонти, които са свързани с многократно по-големи инвестиции за поддържане на уличната мрежа, заключва анализът.

Не е осигурена необходимата улична мрежа и техническа инфраструктура в местностите „Бриз“, „Св. Никола“, „Руски окопи“ и „Траката“, които бързо и интензивно се застрояват. Отсъства артерия, която да осигурява скоростни далечни кореспонденции между най-североизточните и най-южните населени територии. Аспарухов мост е единствената връзка между южната и северната част на града.

По отношение на паркирането се изтъква, че политиката на Общината е била винаги такава, че позволява да се изграждат нови обекти, които да бъдат с недостатъчни паркоместа. Предлага се въвеждането на синя зона, връщане предназначението на гаражите, да се следи при новите сгради да има осигурени места, да се намери механизъм за изграждане на подземни и и етажни паркинги. Статистиката сочи, че във Варна основната причина за пътно-транспортните произшествия е недисциплинираността на водачите.

Натоварването на уличната мрежа в града през летния сезон в града от коли с не варненска регистрация е между 15 и 39%, а за курортните зони около 46%. През топлите месеци автомобилите с чуждестранна регистрация са между 10 и 29% в града и 55% в курортите.

Решения

Планът излиза с някои предложения за справяне с транспортните проблеми в града. Извършените проучвания показват недвусмислено, че е необходимо да бъдат реализирани няколко първо етапни решения, които ще доведат до съществено подобрение на транспортната обстановка в града, до облекчаване на най-натоварените участъци от мрежата. Сред мерките е отварянето на продължението на бул. „Левски“ към „Топлата вода“, за да започне булевардът да изпълнява функцията си на главен разпоредител. Изграждането на крайезерната артерия между южната и западната промищлени зони, при което северният възел на Аспарухов мост и ул. „Девня“ ще бъдат частично освободени от тежък товарен транспорт. Това ще облекчи претоварения участък на „Владислав Варненчик“. Изграждането на бул. „Цар Освободител“ би разтоварило пренатоварения „Сливница“. Пробивът и разширението на ул. „Дрин“ до ул. „Кракра“ би облекчил ул. „Отец Паисий“ и ул. „Пирин“. Бул. „Варна“ да започне да се обособява като такъв на първо време в участъците , където „Христо Смирненски“ е с изчерпана пропускателна способност. Говори се за вдигането на още два моста над канала.

Изградените в момента велоалеи са над 23 км. Разработеният проект предвижда велосипедно движение във Варна да достигне ниво 5-10% от пътуванията, които в момента се осъществяват предимно с автомобили. Предлагат нови трасета в Аспарухово, по „Цар Освободител“ до Морската градина, по бул. „Република“ и по бул. „Левски“ през „Отец Паисий“ до квартал „Христо Ботев“. Общата дължина на новопредложените велоалеи е над 20 км.

Предлага се още да се осигури автоматизирана система за работа при аварийни ситуации на Аспарухов мост.