На 15 август, (28 август, по стар стил), и по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица, или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Днешният църковен празник Успение /заспиване/ на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици.

Отбелязва се края и на Богородичните пости, като се разрешава яденето на риба. На този ден освен именниците, жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство.

Според поверията на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспат в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август, всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

В църковните писания стигнали до наши дни се разказва историята за смъртта на Богородица на 64 годишна възраст. Молейки се един ден в Елеонската гора пред нея се явил Архангел Гавраиил носейки и райско (палмово) клонче и вестта за нейното въведение в Божието царство, което ще се състои след 3 дни. С голяма радост приела Божията майка тази вест, че най-после нейното желание да се възвеси в небесното царство и бъде заедно със своя син, ще се изпълни. В деня на нейното успение по нейна молба се явили всички апостоли с изключение на един, Тома. Той дошъл след нейната смърт. Тя помолила никой да не скърби за нея, защото тя е щастлива и готова да поеме по отредения й път. На самия ден на нейната смърт се явил и самия Господ Исус Христос заедно с ангелите и светците, за да я отведе със себе си.

Тялото на Света Богородица било отнесено и погребано в пещерата намираща се до селото Гетсимания. На 3 ден след смъртта й отворили входа на пещерата, за да се прости и апостол Тома с нея, но пещерата била празна, светата майка била възкръснала.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Обредна трапеза: варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.

Именици: Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара

Две емблематични за варненци църкви празнуват днес своя храмов празник: Катедралния храм паметник „Св. Успение Богородично” и Старинен храм „Св. Успение Богородично”, известен сред варненци като „Малката Света Богородица”.

Днес е и Денят на Варна. Какво интересно ще се случи в града може да прочетете тук.