Днес почитаме 76 години от смъртта на знаменития български поет Никола Йонков Вапцаров. Той е разстрелян през 1942-ра година от тогавашната власт заради подривна дейност.

Роден е на 7 декември през 1909 година в град Банско. Поета завършва гимназията в град Разлог, след това по настояване на баща си се записва в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Практиката си изкарва първо на кораба „Дръзки”, а след това и на кораба „Бургас”, с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. По това време се запознава с идеите на комунистическото движение и става техен последовател.

През 1939 година подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни”, изляза от печат 1940г. Публикува и други стихотворения, както и разкази, и драма, но те нямат същия успех като поезията му. Същата година се включва активно в т.нар. Соболева акция и събира подписи в нейна подкрепа из Пиринска Македония. Соболевата акция има за цел да накара правителството на България да предостави бази на СССР във Варна и Бургас. Заради тази си дейност, Никола Вапцаров е арестуван, съден и интегриран в Годеч.

Вапцаров е активен член на нелегалната Българска комунистическа партия, през 1942 г. той е осъден на смърт за антидържавна дейност на страната на антихитлеристката коалиция. Посмъртно е амнистиран.

Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни.

Въпреки краткия си живот той е една от най-значимите фигури в българската поезия.

Никола Вапцаров е единственият българин, носител на Международна награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 година. Честването на 100-годишнината от рождението на поета е включено в списъка за кръгли годишнини на ЮНЕСКО за 2009 година.

Днес неговото име носят Висшето военноморско училище във Варна, където той е учил, Драматичният театър в Благоевград, както и много училища и организации в страната.