Управляващите се опитват да овладеят хаоса, настъпил, след като на 25 май влезе в сила общият еврорегламент за личните данни (GDPR). Само за месец и половина неоснователното искане на съгласие за обработка на лични данни се превърна в епидемия. По идея на правителството Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) публикува становище кой не трябва да иска съгласие, защото се е стигнало до абсурдни ситуации.

"В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги", обясняват от КЗЛД, където всеки ден постъпвали сигнали и въпроси. Затова комисията огласи "примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие" при обработването на лични данни за обичайна професионална дейност.

Не е необходимо съгласие, нито подписване на каквито и да било декларации за обработване на лични данни от следните администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност: лекари, зъболекари и фармацевти, адвокати, работодатели, държавни и общински органи, журналисти, фотографи и видеооператори, детски градини, училища и висши учебни заведения, банки и други кредитни институции, застрахователи, предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, куриерски фирми и други пощенски оператори, електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации, хотелиери и туристически агенции, домоуправители, религиозни, политически, обществени и синдикални организации и др.

Пред "Сега" шефът на комисията Венцислав Караджов обясни, че до становището се стигнало, след като и Столичната община била посъветвана от външен консултант да иска декларации за съгласие за всяка услуга, която предоставя на гражданите.

Болниците например дълго време искаха съгласие на пациентите преди прегледи и дори отказваха записване на часове по телефона, без да е подписана декларация. Освен това болен гражданин беше накаран да дойде до София и да попълни декларация, за да се запише за операция на сърцето. Повечето общини са искали декларация за съгласие за всяка услуга, която предоставят на гражданите - например при промяна на настоящ адрес. Журналисти са били принудени да попълват декларации на пресконференция на държавна институция.

Читатели на "Сега" разказаха и за друг абсурд от последните дни - от един университет отказвали да съобщават по телефона оценките от държавните изпити, като се оправдавали с ограниченията на новия регламент. Първоначално по телефона казвали само дали изпитът е взет или не, а после спрели и това, ако студентът не се яви лично в канцеларията. Дни след това забраната паднала и справките по телефона "тръгнали" с обяснението, че няма техническа възможност оценките да се публикуват в електронните досиета на студентите, до които те имат достъп.

Преди това гимназиите и основните училища скриха имената на децата, които са приети в първи и в осми клас, и публикуваха класиране само с номера, което попречи да се види дали няма приети с връзки.

Миналия петък приложението на общия регламент беше обсъдено и от шефовете в съдебната система. Съдилищата и прокуратурата много бързо се вкопчиха в регламента и направиха съобщенията за дела от обществен интерес с инициали или изобщо без имена. На срещата в петък беше декларирано, че тази практика ще престане, но това все още не се е случило. Според комисията от прокуратурата могат да оповестяват имената на обвиняемите, както и длъжността или местоработата им, но за всеки случай трябва да се преценява дали това е нужно. Пред "Сега" Караджов обясни, че когато има преобладаващ обществен интерес, имената се съобщават. Той припомни и че делата са публични.

Шефът на комисията коментира и практиката на Софийския апелативен съд в публикуваните онлайн съдебни актове дори членовете на съдебния състав да са с инициали. "Това е безумие. Съдиите са публични личности. Висшият съдебен съвет трябва да вземе решение", каза той.

Във връзка с GDPR се правят промени в Закона за защита на личните данни. Те бяха подготвени от КЗЛД и представени за обществено обсъждане от МВР. Проектът бе силно критикуван от редица гилдии и обществени организации. Караджов обеща, че забележките ще бъдат взети предвид при внасянето на проекта. Очаква се той да бъде гласуван от Министерския съвет тази седмица и да тръгне към парламента.