Смъртността в България е рекордно висока, здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат недопустимо високи суми, а медицинският персонал се топи, съобщават от Дойче Веле. Защо е така? Стряскащи факти за българското здравеопазване:По разходи за здравеопазване спрямо БВП България вече надминава повечето нови страни-членки на Европейския съюз. Но здравно-демографският статус на българската нация продължава да се влошава - въпреки нарасналото финансиране за здравната система. Каква е причината?

Силното застаряване и свързаното с него нарастване на смъртността поставят българите сред шестте най-бързо топящи се нации в света. По коефициент на обща смъртност страната отдавна заема тревожното второ място в света. А общата предвидима смъртност в България през последните години е два пъти по-висока от средните стойности за Европейския съюз, посочва доц. Христо Хинков, шеф на Националния център по обществено здраве и анализи. И обяснява, че смъртта е предвидима, ако в светлината на медицинските знания и технологии всички или повечето смъртни случаи могат да бъдат избегнати чрез качествено здравеопазване.

Причините

Положението в България е толкова драматично най-вече заради свръхвисоката смъртност вследствие на мозъчни инсулти. Началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев посочва в тази връзка, че поне 80% от инсултите в България биха могли да бъдат предотвратени, защото това фатално заболяване в голяма степен се дължи на липсата на превенция и мерки от страна на потърпевшите, на здравната система и на акцизното законодателство. България заема девето място сред 189 държави по употреба на алкохол на глава от населението и 12-то място по тютюнопушене, уточнява Христо Хинков, цитирайки данни от последните международни сравнителни анализи. Софийският представител на Световната здравна организация доц. Михаил Околийски посочва и този непонятен факт: ежегодно на 100 000 българи се падат 33 000 постъпвания в близо 400-те болници в страната. Обяснението се оказва просто: близо 5-те милиарда лева, които данъкоплатците плащат за здравеопазването, очевидно се пилеят и в голямата си част не достигат нуждаещите се. Христо Хинков допълва, че през десетгодишния период на българското еврочленство парите от държавния бюджет за здравеопазване са нараснали над два пъти, но въпреки това дори здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат половината от разходите за лекарства, консумативи, изследвания, консултации и прочие полагащи им се медицински услуги.

Мисията на Световната здравна организация, посетила наскоро София, е обяснила на правителството, че е абсолютно недопустимо доплащането да надвишава 15% от отделяните за здравната система средства. Мисията за пореден път е препоръчала много от дейностите, извършвани в българските болници, да бъдат прехвърлени в доболничната помощ, обяснява Михаил Околийски. Особено тревожно е, че явно се пренебрегва профилактиката на най-честите и опасни заболявания. Здравната каса като монополист заделя само 1,8% от бюджета си за изследвания, профилактични прегледи и насърчаване на здравословния начин на живот.

Христо Хинков изтъква и този сериозен проблем: над 50% от лекарите и 40% от останалия медицински персонал са в пенсионна или в предпенсионна възраст. А много млади лекари и медицински сестри заминават на работа в чужбина. Нарушена е и една важна пропорция: в България на един лекар се пада една медицинска сестра, докато в развитите страни това съотношение е средно 1 към 3. „Този факт влияе твърде негативно върху качеството на здравните услуги, особено за оперираните пациенти и за нуждаещите се от дългосрочни медицински грижи“, казва шефът на Националния център по обществено здраве.

"Драстични диспропорции в заплащането"

Хинков твърди още, че разликата в заплатите и бонусите между най-високо и най-ниско платените лекари в страната е почти 100 пъти. В отговор на въпрос на ДВ за влиянието на това шокиращо неравенство върху работата и перспективите на медиците в България, Хинков казва следното: „На среща при Националния омбудсман засегнах този сериозен проблем. Разликата от 100 пъти между най-ниското и най-високото възнаграждение е реална, макар и да търпи известно уточнение. Има данни от различни източници, че в някои водещи болници месечният доход на шефовете на клиники и на ръководителите достигат в някои случаи до 70 хиляди лева. А има младши лекари, които не взимат и 1000 лева месечно. Идеята ми беше да обърна внимание на съсловната организация, че е нейно задължение да се стреми към някакво по-приемливо разпределение. Що се отнася до функционирането на здравната система, драстичните диспропорции в заплащането на медицинския персонал водят до емиграция или концентрация на лекари в големите градове, което пък оставя периферията без специалисти. Налице е стремеж към придобиване на атрактивни медицински специалности и занемаряване на такива, които не са комерсиални или са зависими от други специалисти“, обяснява Хинков.

Натрупаните проблеми, финансовите дефицити и разхищения, както и нежеланието за реформи в здравната система ежедневно поставят българските пациенти пред нови и нови изпитания, казва на свой ред д-р Стойчо Кацаров, шеф на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него решението е да се приватизират държавните болници и да се увеличи финансирането на доболничната помощ (особено на профилактиката и превенцията) за сметка на болничното лечение. Не търпи отлагане и въвеждането на електронни здравни карти за всеки здравноосигурен гражданин. Само така могат да бъдат проследени и контролирани медицинските статуси на хората и изразходването на средства за тяхното здраве. Несъмнено мярката ще намали и злоупотребите с парите на данъкоплатците, заключават повечето експерти, изказали се на проведените през последните месеци три големи дискусионни форума по проблемите на влошаващия се здравно-демографски статус на българската нация.