31% от всички жилища в страната са необитаеми. Правителството търси начин за повишаване на тяхната използваемост, съобщава Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Броят на необитаемите жилища в България расте. Те са 1 220 416 или над 31% от всички жилища в страната. В същото време все повече хора нямат шанс да се сдобият със собствен жилищен имот или имат нужда от подкрепа, за да вземат под наем. Затова една от основните задачи при управление на жилищния фонд в България е да се намери начин броят на необитаемите жилища да бъде намален и да се повиши тяхната използваемост.

Това е една от целите, заложени в Националната жилищна стратегия, която е качена на сайта на МРРБ за обществено обсъждане.

В нея се посочва, че жилищното строителство непрекъснато расте. В периода до 2020 г. ще бъде надминат строителният бум от 2007-2009 г. с изграждане на около 20 хил. жилища на година. Тези прогнози са направени на база очаквания икономически растеж в страната и нарастващия инвестиционен интерес, който се изразява в търсене на терени и големия брой издадени строителни разрешения. Броят на жилищата надхвърля броя на домакинствата, а жилищното потребление е сравнимо с това в ЕС (550 жилища/1000 обитатели). Но проблемът е, че финансовата достъпност до жилище се влошава. Отношението цена/доход нараства. През 2015 г., по данни на НСИ, цената на жилищата надхвърля над 6,6 пъти доходите. За сравнение през 2013 г. това съотношение е 6,3 или се увеличава делът на хората, нуждаещи се от подкрепа за придобиване или наемане на жилище.

Друг идентифициран в стратегията проблем е, че общественият жилищен фонд е сведен до символичен дял от 2,4%. Той трудно се управлява поради разпръснатостта му сред частни жилища в етажна собственост, а общините разполагат с ограничени ресурси за неговото поддържане.

Изводът е, че е необходимо да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му използване. Една от идеите е да се реализират изменения в сферата на данъчното облагане, като се предвидят стимули за предоставяне на необитавано жилище за социални цели. Целта на общественото обсъждане на Стратегията е именно да се съберат идеи и да се изработи най-добрият механизъм, който да е в полза на всички заинтересовани страни.

В Стратегията се посочва още, че над 91% от фонда е с надеждна конструкция - масивна стоманобетонна, панелна или масивна. Повече от три четвърти от апартаментите в страната обаче са в сгради, които са на възраст над 30 години. Липсата на поддръжка на тези сгради води до бързото влошаване на състоянието им, затова съществува остра потребност от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, се посочва в Стратегията.

Друг извод в нея е, че делът на собствениците на жилища, които се затрудняват да издържат собствеността си в сегашните пазарни условия, се увеличава. Но поради факта, че много хора са затруднени да отделят средства за поддържане на жилищата си, се предлага възможността те да ползват нисколихвени кредити или други финансови инструменти, които да се комбинират с безвъзмездна помощ. Размерът на помощта ще зависи и от мерките, които се финансират.

Предлага се подкрепата за подобряване на конструктивна устойчивост и енергийната ефективност да се реализира единствено в случай, че обновяването не ангажира повече от 50% от стойността при ново строителство. В масовия случай, обновяване чрез изпълнение на всички предписания на техническия паспорт би покрило по-малко от 30% от стойността на ново строителство.

За да се провежда активна и системна жилищна политика, е необходимо ясно да се определят отговорностите на централно и местно ниво. На централно ниво е необходим орган, администриращ цялостна система за жилищно субсидиране и провеждащ на практика националната жилищна политика. На местно ниво е необходим капацитет за създаване и изпълнение на общинските жилищни програми. Това не освобождава държавата от отговорности към социалното жилище и обновяването на съществуващия фонд, с които ще се изпълнят поетите ангажименти към Новия дневен ред за градовете на ЕС и Дневен ред 2030 за устойчиво развитие.