Виетнамско мангрово дърво, обвито от полиетилен, кит, загинал след поглъщането на пластмасови торби в Тайланд и огромни количества боклуци край индонезийските "райски" острови - мрачни образи на кризата със замърсяването с пластмаси, обхванала Азия, отбелязва "Франс прес" в свой репортаж.

Около 8 млн. тона пластмасови отпадъци се изхвърлят в световните океани всяка година, което е еквивалент на това един камион за боклук да се изхвърля в морето всяка минута на всеки Божи ден.

Повече от половината от боклуците идват от пет азиатски страни: Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам.

Те са сред най-бързо развиващите се икономики в Азия, където по-голямата част от пластмасите в света се произвеждат, консумират и изхвърлят - повечето от тях неправилно в страни, където управлението на отпадъците е далеч от най-добрите практики.

"Ние сме в криза със замърсяването с пластмаси, можем да го видим навсякъде в нашите реки, нашите океани... трябва да направим нещо по въпроса", изтъква Ахмад Ашов Бири от индонезийското представителство на екоактивистката организация "Грийнпийс".

Днес се отбелязва Световният ден на околната среда, като той подчертава опасностите от пластмасата с фразата "ако не можете да го използвате повторно, откажете го".

Ала това не е просто въпрос на естетика, пластмасите убиват морския живот. През миналата седмица кит почина в южната част на Тайланд, като в стомаха му бяха открити 80 пластмасови торби, една все по-честа гледка заедно с мъртви морски птици и костенурки, погълнали пластмаси и изхвърлени на брега.

Експерти предупреждават, че най-голямата заплаха може да е невидима.

Микропластмаси - малки парченца, които лесно абсорбират токсини, след като се отделят от по-големи пластмасови парчета - са откривани в чешмяната вода, подпочвените води и вътрешността на риби, които милиони хора ядат всеки ден в Азия.

Учените все още не разбират напълно здравните ефекти от консумирането на микропластмаси.

"Провеждаме глобален експеримент без никакъв смисъл за това накъде сме тръгнали с цялото това нещо", подчертава Карл Густаф Лундин, който е ръководител на световната морска и полярна програма в Международния съюз за опазване на природата.

Това притеснява виетнамската рибарка Нгуен Ти Фуонг, чието спокойно селце на крайбрежието на Южнокитайско море в провинция Тан Хоа бавно се е превърнало в сметище през годините.

"Това е непоносимо, хората изхвърлят боклука си тук... Толкова е замърсено за децата, не е безопасно", изтъква тя в горещината, в която се носи миризма на боклуци и риба.

Събирането на боклука е рядък почин в селските райони на Виетнам, както и навсякъде в Азия, което е една от главните причини, поради която толкова много пластмаса в края на краищата се озовава в морето.

Средно само около 40 процента от боклука се събира правилно в гореспоменатите пет азиатски страни, които генерират по-голямата част от боклуците в океана, като отделят малко ресурси за правилното управление на отпадъците, особено в бързо разрастващите се мегаградове.

Трябва да се прибави и това, че консумацията на пластмаси - и боклуците - продължава да нараства заедно с нарастващите доходи и зависимостта от пластмасови продукти, които са неразделна част от почти всеки аспект на ежедневието.

При настоящия темп на изхвърляне на боклуци, общото количество на пластмасови отпадъци в световните океани се очаква да се удвои до 250 млн. тона към 2025 г. Това означава, че до 2050 г. може да има повече пластмаса отколкото риба в световните морета, ако не се направи нищо за обръщане на тенденцията.