Лидерите на ЕС отново се ангажираха да сплотят държавите от Западните Балкани и да ги доближат до съюза, но не говорят за членство, а само за "европейска перспектива".

Това става ясно от Декларацията от София, приета след проведената в българската столица среща на върха ЕС-Западните Балкани, която е първата в този формат за последните 15 г.

В декларацията се отбелязва, че ръководителите на ЕС и държавите членки споделят ангажимента на Западните Балкани към "европейските ценности и принципи, както и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, основана на нашите исторически, културни и географски връзки и взаимни интереси в областта на политиката, сигурността и икономиката".

Брюксел отново потвърждава "недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани".

"Въз основа на постигнатия досега напредък партньорите от Западните Балкани отново потвърждават ангажираността си с европейската перспектива като свой категоричен стратегически избор и с активизирането на своите усилия и взаимна подкрепа. Надеждността на тези усилия зависи от ясното информиране на обществеността", се казва в декларацията.

Преди дни дипломати съобщиха, че в текста няма да се споменава "държавите" от Западните Балкани, а "партньорите" заради позицията на Испания за Косово. Премиерът на Испания Мариано Рахой не присъства на срещата, тъй като отказва да стои на една маса с косовски политици. Испания е сред пет държави от ЕС, които не признават Косово за независима държава.

Европейският съюз се ангажира да засили помощта за Западните Балкани за постигане на съществена напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи.

"ЕС приветства ангажираността на партньорите от Западните Балкани с върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства", пише в документа.

Брюксел поощрява партньорите от Западните Балкани да продължават да укрепват "добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество" за постигане на помирение.

Общността също така се ангажира значително да повиши свързаността във всичките ѝ измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.

Като приоритети в отношенията между ЕС и държавите от Западните Балкани се посочват цифровата икономика, борбата с климатичните промени, енергийната сигурност чрез диверсифициране на източниците и маршрутите, специални възможни за младите хора и други.

Акцентирано е и на сигурността.

"ЕС и партньорите от Западните Балкани имат много общи предизвикателства в областта на сигурността, които изискват координирани индивидуални и колективни действия. Чрез съвместна работа можем да се справим ефективно с тези предизвикателства. Сътрудничеството ни по отношение на пресичането на незаконните миграционни потоци доказа стойността си и ще продължим да го развиваме", се отбелязва в декларацията.

"За борбата с тероризма и екстремизма, включително финансирането, радикализацията и връщането на чуждестранните бойци терористи, е нужно засилено сътрудничество помежду ни", се казва още в декларацията.

Държавите членки на ЕС подчертават важността балканските партньори да се борят с корупцията и организираната престъпност.

"С дезинформацията и други хибридни дейности ще се борим съвместно чрез по-голямо сътрудничество в областта на устойчивостта, киберсигурността и стратегическата комуникация", ангажират се още подписалите се под декларацията държави.

Очаква се Хърватия да бъде домакин на среща на върха между ЕС и Западните Балкани по време на председателството си през 2020 г.