Все повече деца и родители в страната ни стават зависими от хазартните игри. Хазарт в България играят около 3 милиона души. Около 300 хиляди от тях играят редовно, макар че 86% от хората никога не са печелили нещо. В страната има много случаи, в които цели семейства губят домовете си и децата страдат най-много от това. Все по-често наблюдават деца, които купуват лотарийни билети.

Това пишат в отворена позиция до омбудсмана на републиката Мая Манолова, министъра на финансите Владислав Горанов, спортния министър Красен Кралев, държавната комисия по хазарт и Държавната агенция за закрила на детето от Национална мрежа за децата. Авторите се позовават на изследване на агенция "Галъп"

Разходите за хазарт варират между 15 и 43 лева на човек на месец. Общите разходи са близо половин милиард лева годишно за игри на късмета. Най-голяма печалба е регистрирана от продажбата на билети за бърза печалба.

Повод за писмото са промените в Закона за хазарта, внесени на 11 май 2018 г. от депутата от ОП Христиан Митев и група народни представители.

От Националната мрежа са притеснени от предложението за отпадането на изричната забрана за пряка и непряка реклама, насочена към малолетните и непълнолетните.

Те припомнят, че през месец март 2018 година по повод реклама на игри на късмета с участието на българските гимнастички от националния отбор по художествена гимнастика са настояли с писмо до Народното събрание за отворена и публична дискусия по темата.

Напомняме, че Етичната комисия на Националния съвет за саморегулация оцени рекламата като недопустима от гледна точка на етиката и духа на закона. Комисията по хазарта постанови налагане на максимални глоби на телевизиите, излъчвали рекламата. Основен довод при вземането на тези решения беше фактът, че хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10. Рекламите на хазарт създават допълнителен риск, припомнят от Националната мрежа за децата.

От неправителствената организация предлагат дискусията да обхване не само рекламата на хазартни и лотарийни игри, но и други аспекти на регулациите на хазарта, които оказват негативно влияние в обществото.

Те предлагат в дискусията да влязат и данъчните облекчения за хазарт, които позволяват бързото и агресивно разрастване на хазартни игри в България.

За близо десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили. Само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който цитира данни от системата Amadeus на Moody's.

Платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв., или под 0.6% от печалбата. Най-голяма печалба се регистрира от игрите с изтриване на билети. Според данните, най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета.

За 2017 г. "Ню геймс" АД и "Национална лотария" АД са обявили оборот от 88.5 млн. евро и 15.3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро.

След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро. За сравнение според данните на Amadeus фирмите на Озкан и Саневиан имат оборот от 167 млн. евро и 69 млн. евро, а след данъците печалбата им достига 3.1 млн. евро и 5.8 млн. евро.

Безлов прави и аналогия с тютюневия бизнес, като посочва, че "Ако през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3.5 млрд. лв., то платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв. При огромните печалби в хазарта платените данъци за 2016 г. са 177 млн. лв."

От Националната мрежа на децата съпоставят приходите от хазартни игри и социалните отчисления. Годишните вноски за социално отговорно поведение на хазартния бизнес са изключително ниски. Организаторите на онлайн залагания внасят най-високата сума - 50 000 лв.; казината - 10 000 лева; а организаторите на лотарийни игри, които са с огромен оборот и печалби, дължат само 5 000 лв.

Събраните пари от тези вноски по идея трябва да бъдат насочени към проекти в подкрепа на млади хора, деца и семейства, припомнят от неправителствената организация.

Те предлагат да бъде създадена работна група в Министерство на младежта и спорта. В нея ще се разглеждат проектите и процедурите за разпределяне на отчисленията от хазарт за младежки програми.

От националната мрежа предлагат на Държавната комисия по хазарта да се вмени задължението да издава мнения и становища, касаещи етичните правила при хазартните и лотарийни дейности. Да има особено внимание към непълнолетните и малолетните, както и до практиките, водещи до пристрастяване към хазарт.

Неправителствената организация иска пълна забрана или поне ограничаване на рекламата на лотарийни и хазартни игри, които влияят в най-голяма степен на децата, младите хора, бедното население и водят до пристрастяване към хазарт. Според изследване на Галъп, 69% от анкетираните смятат, че рекламите на хазартни игри трябва да бъдат забранени.

"Когато хазартът се превръща в основна мечта на нацията, това е проблем и този проблем трябва да бъде разрешен, въпреки печалбите и приходите, които генерирате. Този проблем трябва да намери своето решение, защото никой няма право да увеличава човешкото страдание и защото има хора, които залагат последните си два лева или дома си с празна надежда, която шумно се рекламира", се казва в откритото писмо.

Авторите на писмото припомнят, че Национална мрежа за децата обединява над 150 организации в България.