Мигел Диас-Канел беше избран за президент на Куба, наследявайки брата на дългогодишния диктатор Фидел Кастро - Раул.

Кубинското национално събрание на народната власт (парламента) номинира 57-годишния Диас-Канел по-рано като единствен кандидат да ръководи страната, съобщава "Ройтерс".

Диас-Канел преди това е бил първи вицепрезидент на Държавния съвет и на Съвета на министрите, както и министър на висшето образование.

Новият президент заменя 86-годишния Раул Кастро, който се оттегля след два 5-годишни мандата. Брат му Фидел беше премиер и президент от 1959 г. до 2006 г.

За първи път от близо шест десетилетия лидерът на страната няма да бъде от фамилия Кастро. Раул Кастро обаче остава председател на Комунистическата партия, което е очевиден знак, че с избирането на Канел Кастро и приближените му се опитват да гарантират дългосрочното оцеляване на една от последните комунистически държави в света.

Все пак изборът бележи нова глава от историята на комунистическата държава.

Повечето кубинци познават досегашния вицепрезидент като нехаризматична фигура, който доскоро беше толкова неизвестен на кубинската общественост, че практически отсъстваше от полезрението ѝ. Този имидж се промени леко през тази година, след като държавните медии все повече насочваха вниманието към него, включително към негови коментари пред медиите през миналия месец, които включваха обещанието му да направи правителството на Куба по-отговорно към хората. Въпреки това Канел е отдавнашен апаратчик на Комунистическата партия и не се очаква да предприеме някакви смели реформи или резки промени.

Две години след поемането на властта от болния си брат през 2006 г., Раул Кастро предприе редица реформи, които разшириха частния сектор на Куба до близо 600 хил. души и позволиха на гражданите повече свобода да пътуват и по-голям достъп до информация. Той не успя да се справи с непродуктивните и силно субсидирани държавни предприятия, които заедно с бюрокрацията по съветски тертип, дават работа на трима от всеки четирима кубинци.

Държавните заплати са 30 долара на месец средно, което не позволява на работниците да изхранват семействата си и те често са зависими от корупция или от паричните преводи на роднини, работещи в чужбина.