Най-масовото измиране на Земята може би е причинено от изгарянето на въглища, пише "Гардиън", позовавайки се на ново геоложко проучване.

Новото изследване в американския щат Юта подсказва, че основната причина за масовото измиране на животни в края на периода Перм е изгарянето на въглища, запалени от магма.

До момента планетата е преминала през пет масови измирания на животни и растения, като учените се безпокоят, че ние сме на път към шестото. Най-смъртоносното е било преди 252 милиона години в края на геоложкия период Перм, наричано Голямото измиране. Тогава 90% от морските и 70% от сухоземните видове загиват. Около 10 милиона години са били необходими за възстановяването на живота на Земята след това катастрофално събитие.

Учените са предложили няколко теории за това масово измиране, включително Земята е ударена от астероид, отравяне с живак, разпадане на озоновия слой и киселинен дъжд. Голяма вулканична активност в Сибир се подозира, че е изиграла ключова роля за масовото измиране в края на периода Перм.

Наскоро геологът доктор Бенджамин Бъргър е установил скален слой в Юта, който може да се е образувал по време на Перм и на Триас и който може да хвърли светлина върху причината за Голямото измиране.

Според експерта резкият спад на нивата калциев карбонат подсказва, че водата в океаните е била киселинна. Океаните в този период вероятно са били една огромна мъртва зона заради липса на кислород.

Бъргър е установил високи нива на живак и олово в пробите си, които съвпадат с края на Перм. И в проби от други места от същия период са открити следи от живак. Оловото и живакът не се свързват с вулканична пепел, но те са вторичен продукт на изгарящи въглища. Експертът също е установил промяна от по-тежкия въглерод-13 към по-лекия въглерод-12 - крайните резултати от горящите въглища.

Перм е краят на периода Карбон или богатството на периода на въглища. Много големи находища са се образували по време на Карбон, включително в Азия. Предишно проучване показа, че Голямото измиране всъщност не е съвпаднало с началото на вулканичните изригвания в Сибир и изтичането на лава, а по-скоро 300 000 години по-късно. Според Бъргър магмата е запалила находищата с въглища.

Това от своя страна е провокирало серия от събития, които са довели до най-голямото измиране на планетата. Серните емисии са създали киселинен дъжд, който е убил горите. Въглеродните емисии са окислили океаните и са затоплили планетата, убивайки повечето морски видове. Мъртвите тела са подхранвали бактерия, която пък е произвела токсичен газ водороден сулфид, който е убил още живи същества. Затоплянето на океаните е довело до появата на метан, който допълнително е ускорил глобалното затопляне.