На българската държава бе предложено да участва в сделката за ЧЕЗ, но тя се отказа, казва в интервю пред чешкия вестник "Лидове новини" и пред Би Ти Ви Томаш Плескач, който отговаря за задграничните дейности на ЧЕЗ. Информацията идва на фона на продължаващите в Прага разговори с българската фирма "Инерком", която бе избрана за купувач на активите на седемте български поделения на ЧЕЗ у нас. Един от акцентите е настояването на българската държава да има контрол върху тези активи и да се включи в сделката.

Това може да струва прекалено скъпо заради арбитражното дело, което ЧЕЗ води срещу България в съда във Вашингтон. От чешка страна намекнаха, че може да се стигне до извънсъдебно споразумение, при което българската страна да плати компенсация. Конкретни суми за иска и за евентуално споразумение засега не са обявявани.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви пред Би Ти Ви, че правителството никога не е водило война с който и да било бизнес - малък, голям, чужд или български. На правителствата "Борисов 1, 2 и 3" предложение от ЧЕЗ към държавата не е правено, коментира той. "Енергоразпределително дружество не се купува, както се купува автомобил, велосипед или мотоциклет. Това се прави с писмо, аз такова писмо не съм виждал. Ако подобно предложение е правено в други правителства, служебни, това е друг въпрос, но ще се провери", каза още вицепремиерът.

Запитан от Би Ти Ви дали българското правителство е поискало да встъпи в сделката, Плескач отговаря: "Напротив, ние им предлагахме това, но българското правителство многократно го отхвърли - за което свидетелстват и статии в различни български вестници, например от май 2017 г. Ние продължихме с процедурата по избора, а списъкът на кандидатите постепенно се стесняваше. Някои от тях отпаднаха, защото нямаха пари. При преговорите цената непрекъснато нарастваше, за да достигне стойността, която вътрешно бяхме определили като най-ниската възможна, при която сме готови да продадем. И накрая останаха двама кандидати, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише договор с нас. Името на този кандидат - "Инерком", е известно в България поне от септември миналата година. Всички знаеха кой е "Инерком". Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, но, от друга страна, е оператор на сравнително голям брой български фотоволтаични централи, не е фирма без име и история", казва той.

"Мога да кажа с чиста съвест, че българската държава не изпълни значителна част от обещаното на чуждите инвеститори. Затова и сме на арбитраж с България," казва Плескач и добавя, че в България, където темата с цените на електроенергията е сложна, правителството сравнително често опитва да влезе в енергийния бизнес.

"Опитахме да намерим общ език, но се провалихме. Затова информирахме българското правителство през 2015 г., че започваме международен арбитраж... Започнахме го от юни 2016 г. От този момент натискът на българските власти се засили, очевидно с цел да открият нещо, което да използват (срещу нас) в арбитража", казва Плескач.

Попитан дали проблемите на ЧЕЗ могат да се свържат с някое от трите правителства на премиера Борисов, той отговаря отрицателно: "Преминахме през различни правителства в България. Това не е свързано само с един човек".

Фактът, че българските служби са имали информация за готвената сделка и за кандидатите и са предоставяли такава информация на управляващите, бе потвърден в края на миналата седмица на съвместно заседание в парламента на енергийната комисия и на комисията за контрол на специалните служби.

Миналата седмица след среща с премиера Борисов собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова обяви, че е склонна да предостави дял от компанията си на българската държава. От вторник тя е в Прага, където представи желанието на българското правителство. Проблем пред участието на държавата в сделката е фактът, че договорът с бъдещия купувач предвижда новият собственик да съдейства за арбитража срещу България. Неофициално става въпрос за около 500 млн. евро. До момента съществен напредък по преговорите няма.

Междувременно чешката компания е съобщила, че започва вътрешно разследване за това как са изтекли документи с чувствителна финансова информация към премиера Бойко Борисов. Разследването за теч на информация е странно, при положение че в края на миналата седмица стана ясно, че информацията е била изпратена от електронната поща на финансовия зам.-министър на Чехия Ондрей Ланда, който е и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ, до съветник в кабинета на премиера Борисов. Върху нея няма гриф за сигурност, но поради факта, че не е съставена от орган на изпълнителната власт и съдържа данни за евентуални бъдещи банкови операции, е заведена в секретното деловодство на Народното събрание, уточниха тогава от Министерския съвет.

До края на настоящата седмица се очаква да стане ясно дали ЧЕЗ ще преразгледа договора за продажба на активите си в България, така че да позволи държавата ни да участва в сделката. Според различни публикации в договора за продажба има клауза, според която ЧЕЗ ще си сътрудничи със следващия собственик на активите в България, ако се налага в хода на арбитражно дело.

Сега "Инерком" разполагат с девет месеца, за да платят сделката за ЧЕЗ след финализирането й. В противен случай чешката компания ще усвои банковата гаранция, издадена за "Инерком", от 5 милиона евро. От самия кандидат-купувач пък се ограничиха единствено със съобщение, според което на срещата между ЧЕЗ и "Инерком" са били обсъдени две теми - първата, свързана с процедурата по сделката пред Комисията за защита на конкуренцията, и искането на българската държава да участва в сделката.

Междувременно стана ясно, че прокуратурата няма да работи по искането на БСП да бъде проверен произходът на парите, с които "Инерком" е на път да купи ЧЕЗ. В момента такава проверка вече се прави от компетентните органи - ДАНС и НАП. Все пак обаче държавното обвинение ще работи по другото искане на БСП - да провери как е бил приватизиран държавният дял в ЕРП-то. "Ако ДАНС и НАП открият каквито и да е било нарушения, включително и данни за престъпления, прокуратурата ще бъде сигнализирана", каза главният прокурор Сотир Цацаров.