Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често онези смели и героични жени от Възраждането, освободителните борби, дамите от хайлайфа и културата на следосвобожденска България. Имена като Баба Тонка Обретенова, Анастасия Димитрова, войводки и хайдутки като Сирма, Румена, Райна Попгеоргиева, Лора Каравелова, Евгения Марс, Мара Белчева. Това са жени, посветени на народа, на обществото, на благотворителни каузи.

Но в нашата история има и други знаменити жени. Онези първи жени на науката, на авиацията, на голямата игра на дипломацията - територии, достъпни преди тях само за мъжете. Жени, които са проправили път и са вдъхновили към учение и кариера хиляди момичета - да изкарват хляба си с работа и знание. Истински смели жени-пионери.

Тота Венкова Чехларова (неизв. дата, 1855 г. - 23 декември 1921 г.) - Сн. 1 - е първата българка – дипломирана лекарка. През 1871 г. започва да учи в главното девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, при условие да стане учителка, където бъде разпределена. През 1873 г. Тота Венкова завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо училище, където тя учителства до 1878 г. По време на Руско – Турската Освободителна война Тота Венкова е самарянка във военния лазарет (Априловска гимназия). Там забелязват интереса й към медицината и тя заминава отново със стипендия в Санкт Петербург. Венкова има няколко специализации и работи в няколко български града. В предсмъртната си воля тя дарява цялото си имущество за благотворителност.



Надежда Станчова (неизв. дата, 1894 г. - 15 април 1957) - Сн. 2 - е първата жена в света, професионален дипломат. Тя произхожда от богат и прочут род - дъщеря е на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Тъй като знаела 8 езика и е имала нужната класа и контакти, Александър Стамболийски я взима за свой преводачка, секретарка, но влиянието й е било огромно. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на печалния Ньойския договор. След като смъртта на Стамболийски Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон и според сведения на близките й, Надежда е работила като журналист и продуцент в Би Би Си. През 1924 г. тя се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър. Лейди Надежда Мюър урежда известното посещение на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. По време на Втората световна война лейди Мюър превърнала родовото имение Блеър Дръмъндв болница за възстановяващи се британски войници.



Анка Василева Ламбрева (22 февруари 1895 – 18 февруари 1976) - Сн. 3 - е пътешественичка, медицинска сестра, писателка. Тя е първата жена, прелетяла със самолет над Ламанша (не като пилот, а като пътник), както и първата българска, обиколила света. Анка е направила две околосветски пътешествия, като по пътя си не спира да говори с любов за България. Легендарни са нейните сказки в нова Зеландия, с които популяризира българската история и култура, дори основава безплатен кръжок по бродиране, в който англичанки, американски се учат на български шевици. Анка Ламберва яздела кон, камила, карала мотоциклет.





Мария Георгиева Атана̀сова (26 декември 1926 — 11 април 2000 г.) - Сн. 4 - е български летец-пилот, първата жена командир на тежък тип самолет в света, първата българка граждански пилот. Родена е в Калековец, област Пловдив на 26 декември 1926 г. През 1950 г. завършва в първата група жени пилоти на Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. До 1952 г. работи като инструктор в училището. Тогава завършва школата за пилоти изтребители. Между 1953 и 1974 г. лети като пилот и командир на самолетите „Ли-2“, „Ил-14“, „Ил-18“, и „Ту-134“ по маршрутите на „БГА Балкан“. Общият ѝ полет наброява 13 999 часа. През 1965 г. става първата жена, приземила пътнически самолет на лондонското летище „Хийтроу“, което става при екстремни условия.



Люба Огненова (17 юни 1922 г. - 18 ноември 2012 г.) - Сн. 5 - е първата жена-подводен археолог и вероятно изобщо първата жена-археолог в България, нейна специалност е Антична и тракийска археология. Тя завършва история и класическа филология с профил археология в СЪ "Св. Климент Охридски". Монорафията й за античната бронзова пластика, издадена на френски, е водещо изследване в света по темата. Заедно с проф. Велизар Велков Огненова работи по разкопките в Несебър, като тя се гмурка наравно с опитните водолази. Огненова организира и провежда редица подводни археологически изследвания край брега на Несебър, заради което е обявена за почетен гражданин на града.



Елисавета Карамихайлова (септември 1897 г. - 24 април 1968) - Сн. 6 - произлиза от семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. Баща й е виден хирург. През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Още през 1921 г. тя започва да работи в специалността радиология в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет. В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета в специалност ядрена физика и радиология. Последните години на кариерата си прекарва в БАН. След кончината си (умира от рак) Елисавета Карамихайлова завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща, на БАН.

По материали от Уикипедия