Спешни спасителни разкопки проведоха в избените помещения на стара къща в центъра преди дни варненски археолози, научи Moreto.net. Сградата се намира на ул. Воден № 13 и е част от резервата „Одесос". По време на разкопките се оказало, че къщата попада в трасето на една от известните вече крепостни стени на античния град. Разчистени са донякъде западната половина от предната част на U-образна кула.

Останалата част от нея остава извън границите на проучваемата площ, т.е. извън очертанията на съвременната сграда и под площада до Дупката. Външното ѝ лице е оформено от големи и много прецизно обработени квадри, положени в хоризонтални редове. На челото са разкрити почти четири реда, а на западната страна три реда. Квадрите по външното лице са със средни и големи размери, с гладка или леко рустицирана външна повърхност. Някои (с паралелепипедна форма) са наредени в системата „биндер-лойфер", а други (плочести) като облицовъчни. По горната им повърхност има изсечени гнезда във формата тип лястовича опашка, за скрепителен елемент – желязна скоба. Вътрешното лице е изградено от доста по-малки и по-грубо издялани камъни. Пространството между двете лица е запълнено с имплектон.

През VI в.,около и над останките на кулата се е натрупал културен пласт. През османската епоха теренът също е бил обитаван. От това време са разкрити останки от зид и битова керамика. Зидът се ситуира непосредствено северозападно от кулата. Посоката му е с леко отклонение на северозапад– югоизток.

Сред археологическите материали от проучването доминира керамиката. Тя може да се раздели на две групи – късноантична и късносредновековна (от османския период). Въпреки ограничения периметър на проучванията и скромния обем на керамичните находки, пълната липса сред тях на кухненска керамика, както и съвсем скромното количество на трапезните съдове от периода на късната античност заслужава внимание. Това е индиректно указание, че периметърът вероятно не е бил интензивно използван за жилищни нужди, става ясно от изследването на екипа, ръководен от Христо Кузов. От друга страна, значителното количество на амфорите и особено тези с източно средиземноморски произход е напълно в синхрон с историческите данни за Quaestura exercitus и ролята на Одесос, като столица на административната структура и основен разпределителен център за доставките пристигащи по море, основно от района на източното Средиземноморие. На същата причина може да се отдаде и липсата на африкански амфори от този период.

Най-късните керамични материали отнасящи се до периода са от първите десетилетия VIIв. и са в унисон с данните за изоставянето на града по това време.

След тази дата липсват структури, керамика и други находки, до времето на късното средновековие. С него се свързва следващата фаза на интензивно обитание, към която се отнася и втората голяма група керамика открита при проучванията. Тя е много по-хомогенна и представя основно кухненски и трапезни съдове – част от керамичния комплекс на жилищна сграда от XVIIв.

Преди четири десетилетия, западно по трасето на проучваната крепостна стена е била разкрита друга кулас четвъртита форма и големи размери (phrourion), изградена с абсолютно идентична строителна техника.Във вътрешността ѝ са иззидани два масивни, четириъгълни пилона. Нейното чело сочи почти на северозапад, което подсказва, че по куртината между двете кули има чупка. Най-вероятно на чупката е била изградена подковообразна кула. От пода на височина 2.75 м, си личат запазени отстъпи, върху който са били положени греди от конструкцията на дървения под, на горния етаж. Ако съдим по височината на помещението, етажите на кулата са били най-малко четири, а ако се издавала над куртината – пет.

Архитектурната концепция на разкритите две кули, по коментираната северна крепостна стена на Одесос, разкрива пълна идентичност със сектори от укрепителната система на късноримски укрепени селищни, военни, административни и градски центрове по долнодунавския лимес и във вътрешността на провинциите Скития и Втора Мизия.

Изцяло издадените пред крепостната стена U-образни кули (в комбинация с подково-и/или ветрилообразни по ъглите и чупките) и четвъртити с големи размери (phrourion) са част от много специфична, късноримска укрепителна система. Последните проучвания на този вид укрепителна система предлагат по-точна датировка на фортификацията – след 324 г./след началото на втората четвърт на IV в.