В Зимбабве тече военен преврат, а 93-годишният президент Робърт Мугабе, който е начело на страната почти четири десетилетия е под домашен арест. През последните години страната стана пример за невероятно висока инфлация, а дори и най-дребни суми в зимбабвийски долари изглеждат внушителни – тъй като вече броенето им е в трилиони.

Зимбабве е новото име на Южна Родезия, която носи страната до 1980 г. Колонизатори от Южна Африка, водени от Сесил Роудс, пристигат по тези места в края на XIX в. Именно Роудс дава името си на територията. През 1923 г. тя става британска колония.

През 1965 г. премиерът от бялото сегрегационистко малцинство Иън Смит скъсва с Великобритания и обявява едностранно независимост, за да избегне идването на чернокожото мнозинство на власт. От 1972 до 1979 г. Иън Смит въвлича страната в кръвопролитна война (най-малко 27 хил. убити) срещу чернокожите националисти, които са водени от Робърт Мугабе и Джошуа Нкомо.

През април 1980 г. след Конференцията от Ланкастър хаус Южна Родезия става Зимбабве. Страната ликува, а светът приветства раждането на един пример за подражание за Африка.

На стадион в столицата Хараре стотици хиляди души присъстват с гордост и вълнение на издигането на новото знаме и слушат световната реге звезда Боб Марли да изпълнява една от песните си в прослава на независимостта.

Канаан Банана става президент, което е чисто почетна длъжност, а реалната власт се държи от премиера Робърт Мугабе.

През 1987 г. Мугабе става държавен глава след изменение на конституцията, с което се въвежда президентски режим на управление.

В годините след идването му на власт президентът поражда много надежди. Той подава ръка на бялото малцинство и въвежда социална политика, която благоприятства пренебрегваното дотогава чернокожо мнозинство.

Всичко обаче се преобръща през февруари 2000 г., когато властта му е разклатена от отхвърлянето с референдум на негов проект за нова конституция.

Робърт Мугабе оставя ветераните от войната за независимост да нахлуят във фермите, повечето от които се ръководят от бели и над 4000 фермери напускат земите си сред хаос и насилие.

През 2002 г. президентът е преизбран в спорни избори, белязани от прояви на насилие и сплашвания.

През 2008 г. Движението за демократична промяна (ДДП), главна опозиционна партия под ръководството на Морган Цвангираи печели мнозинство в парламента, който от независимостта е бил под контрола на Африканския национален съюз на Зимбабве – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ).

Мугабе обаче остава президент, след като Норман Цвангираи, макар и да води на първия тур, се оттегля след вълна от репресии срещу опозицията.

През 2013 г. Мугабе отново печели президентските избори (с 61%), а партията му взема мнозинство от две трети в парламента.

Въпреки че страната е богата на минерални ресурси (платина, злато, диаманти, никел), икономическото и финансовото ѝ положение са бедствени.

Някога житница на южната част на африканския континент, в Зимбабве настъпи драстичен спад на земеделското производство след въвеждането на аграрната реформа.

През 2009 г. правителството е принудено да приеме като местна валута щатския долар и южноафриканския ранд – това става факт след срива на националната валута – зимбавийския долар, причинил главоломен скок на цените, достигащ до 500 млрд. процента.

В края на 2016 г. правителството въвежда нова валута, индексирана върху курса на щатския долар в опит да намали изтичането на доларите към чужбина. Тези „облигационни записи” обаче не водят до очаквания резултат.

Днес кризата се изразява в масова безработица – близо 90% от активното население, срива на множество обществени услуги и недостига на пари в брой.

През октомври т.г. Зимбабве даже забранява вноса на плодове и зеленчуци, за да пести валута.