България отбелязва 28 години от падането на тоталитарния комунистически режим от власт и поставянето на началото на демократичните промени у нас. На 10 ноември 1989-а година се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който от поста генерален секретар на партията е освободен Тодор Живков – човекът, управлявал еднолично страната в продължение на 33 години.

Ден преди това в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния символ на разделението и Желязната завеса.

Тодор Живков не е освободен по негово собствено желание. Напротив, той посреща новината с изключителна изненада. Живков е принуден да се оттегли от властта, като за основни организатори на промяната се смятат Петър Младенов и Андрей Луканов.

Пленумът на ЦК на БКП взема и още едно важно решение – да предложи на парламента да освободи Тодор Живков и от поста председател на Държавния съвет на България. Негов наследник е Петър Младенов.

Няколко дни по-късно – на 17 ноември се премахват от Наказателния кодекс текстовете, които забраняват критиката към комунистическата партия, а месец по-късно БКП се отказва от еднопартийния модел на управление.

България, както и цяла Източна Европа, е обхваната от протести. У нас най-будни отново се оказват студентите. Те искат оставка на престъпния комунистически режим, разпускане на парламента и насрочване на демократични избори. Именно под натиска на улицата член първи на Конституцията, който определя БКП като единствената партия у нас, е отменен, и то чак на 15 януари 1990–а година.

Едва през юни 1990–а пък в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години управление на репресивния комунистически апарат.

За 45 години на власт без съд и присъда у нас са избити близо 300 000 души. Много българи изчезват безследно в работническите лагери на режима. В страната е установена тотална репресия, за свобода на словото и мисълта дори и не може да се говори. Тези, които не са съгласни с тоталитарния режим, подчинил България на волята на Съветския съюз са пращани концлагери.

Днес, 28 години по-късно историци и политолози още дискутират по въпроса трябваше ли да бъде забранена БКП и наследницата й БСП като партии – така както това беше направено в Русия, Чехия, Полша и Унгария.

Навършват се 28 години от пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който Тодор Живков подаде оставка като генерален секретар на БКП. След тази оставка в България започнаха серия от промени, които доведоха до приемането на нова конституция, въвеждане на многопартийна система и по-късно до влизането на страната в ЕС и НАТО.

На мястото на Тодор Живков, който управлява България повече от 30 години, пленумът на ЦК на БКП избра тогавашния външен министър Петър Младенов. Живков беше освободен с благодарности, но малко след това - изключен от БКП и заклеймен като тиранин, за да бъде отново приет, вече в БСП, десетилетие след това и реабилитиран.

Смяната на Живков с Младенов е част от процеса на премахване на монопола вълху властта на комунистическите партии в Източна Европа, довел в крайна сметка до разпадането на Съветския съюз и краха на социалиазма като обществено-политическа система.

В края на 80-те години на ХХ век започнаха масови антикомунистически надигания в страните от съветския лагер, в които хората искаха повече свободи и премахване на тоталитарните режими.

Промените станаха възможни, след през 1985 година в Съветския съюз на власт дойде Михаил Горбачов, а Съветите се отказаха от т.нар. доктрина "Брежнев", която им позволяваше да се намесват директно с военна сила във всяка социалистическа страна. Това стана, след като СССР изпадна в тежка икономическа криза, която се отрази и на неговите сателити. Режимите вече не бяха в състояние да дадат на своите граждани елементарни стоки и услуги.

Така и в България на 10 ноември 1989 година, един ден след събарянето на Берлинската стена, българските комунисти са принудени да направят кадрова промяна и след няколко месеца формално да се токажат от монопола върху властта.

Една седмица преди оставката на Живков в София имаше протест, обявен като екологичен, на който участваха хиляди хора и който мнозина приемат като истинското начало на промените, а през 1988 и 1989 година се формираха множество т.нар. неформални сдружения, които настояваха за демократични реформи и повече свободи.

Свалянето на Тодор Живков от власт беше последвано от многохилядни митинги в цялата страна и възстановяване на някои от традиционните български политически партии и създаване на нови. На 7 декември беше създаден Съюзът на демократичните сили, коалиция от партии и граждански структури, който се превърна в основна опозиция на комунистическата партия и в продължение на две десетилетия излъчи двама президенти и трима министър-председатели.

На 10 юни 1990 година се проведоха първите относително свободни избори за Велико народно събрание, спечелени от преименуваната вече БКП, а една година по-късно България вече имаше нова конституция, която с някои поправки е в сила и днес.