До 10 000 лева глоба и изтегляне от пазара – това наказание получиха преди няколко месеца производители на лютеница, кетчуп, майонеза, луканка и кренвирши. Наказани са от комисията за защита на потребителите не защото продуктите им са опасни, а защото са обявени за… детски.

С шарени опаковки и по-ниска концентрация на някои вредни съставки, тези храни се оказват в своеобразен „Параграф 22” – производителите твърдят, че са направили по-добър продукт, но в същото време стандарт за детските хранителни продукти няма и така насочен към най-малките дизайн на опаковката се превръща в заблуждаваща търговска практика.

Мотивът на КЗП е именно такъв: „Заблуждаваща информация за специфични предимства и характеристики на предлагани за продажба продукти – текста и картинното изображение върху етикета внушават, че продуктът е детски или предназначен за деца”. И следват мерки срещу 7 фирми, произвеждащи общо 11 продукта.

Как се правят кренвиршите?

Потребителите са разделени в мненията си дали има смисъл от т.нар „детски” кренвирши и дали има разлика във вкуса и качеството. Производителите твърдят, че продуктът е съобразен с наредбите за хранене в ясли и училища и има до 12,5% мазнини и до 1,5% сол при 19% и 2% в класическата рецепта.

Екипът ни влиза в един от цеховете за производство на кренвирши.

„Детските кренвирши се произвеждат от свинско месо, т.нар обрезка, при оформянето на свинския бут. Това не е отпадъчен продукт, а месо, което има определени мазнини в себе си. И това се води месо с между 10 и 20% съдържание на мазнини”, разказва ни технологът Иванка Йорданова. Тя твърди, че няма нужда от оцветители – подправките вършели работата си достатъчно добре.

Следват грубо смилане, отстраняване на ципи, жили и други от месото, за да се стигне до фина обработка и овкусяване, в което се ползва обикновена сол.

Детските кренвирши са с по-малък срок на годност до 20 дни, заради отсъствието на консерванти.

След година и половина на пазара, продуктът е спрян заради санкцията от КЗП.

Дискриминация или правилно решение на КЗП

В студиото на „Тази сутрин” в сблъсък влязоха председателят на комисията Димитър Маргаритов и Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите. Представителят на браншовата организация донесе в студиото „детски” храни, подобни на забранените, които обаче са вносни и… се продават по магазините. „Българският производител е унизен, смачкан и поставен до стената”, заяви той и запита защо КЗП е позволила тази практика.

Маргаритов отговори, че приема показаното като сигнал, който ще бъде проверен. „Нашето произнасяне се базира на становищата на компетентните органи – БАБХ и Националния център по обществено здраве. Съгласно действащата нормативна уредба, няма стандарти за храни, които да се класифицират като такива за деца”, посочи той.

По думите му проблемът не е самата храна, а начинът, по който е продавана.

„Това, което виждам като състав на конкретния продукт е, че показателите са значително по-здравословни (…) Нишката се къса в законодателството – няма специфични критерии за детските храни по принцип”, коментира проф. Веселка Дулева от Национален център по обществено здраве и анализи.

Тя посочи, че единствените записани в нормативен документ изисквания са за това какво може да бъде давано на кърмачета.

По думите й в Министерството на здравеопазването експерти работят по проект за лого за здравословност, което след това да получават отговарящите на конкретни изисквания продукти.