В почти половината от маслото, произведено в страната, има добавки. Това показва изследване на Асоциация "Активни потребители".

Имитация на масло са установени в пет от 10 проби на различни марки, произведени в България.

Пробите са взети през август от склад за хранителни продукти в Несебър и обект в Бургас. В тях вложените мазнини са между 40-67%, останалото е вода и хидрогенни мазнини.

Тревожното е, че фирмите, които показват отклонение, са същите, които са били с отклонение през 2015-та и 2017-та. Така най-лесният за изготвяне продукт, който трябва да съдържа 80% мазнина в пет от пробите се оказва нещо друго, но не и чисто масло.

От асоциацията информират, че в много от страните въпросните хидрогенни мазнини вече са забранени, а в други - това предстои да бъде направено. Сергей Иванов от Центъра по биология на храните коментира, че в България, за съжаление това е един от основните подходи за намаляване на цените на продуктите.

В три от марките е установено и наличието на забраненото вещество натамицин. Той сравни употребата му със скандала с фипронила. Тъй като на практика се влага забраненото вещество - Е 235, което се използва като противогъбично и противоплесенно средство. "Когато се сглобяват продукти, в които има много вода, те имат нисък срок на трайност, защото водата стимулира развитието на различни плесени", обясни Иванов.

Веществото е забранено за влагане в кравето масло в страните от ЕС. "Става въпрос за незаконно използване на химично съединение", коментира още той. Съветите, които отправят към Българска агенция по безопасност на храните е да се забрани използването и влагането на хидрогенирани мазнини. Да се криминализира влагането на незаконни съставки в храната, какъвто е натамицинът.

Резултатите

Нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и вода

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като ‘имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Това изискване не е спазено. От изследваните 10 търговски марки в 3 се открива нерегламентирано влагане на немлечни мазнини, това са съответно 10 гр опаковки (проба 4) на Маркенбугер ЕООД (производител Милтекс КК ЕООД, гр. Варна) и две марки (проби 6 и 9) с 125 гр (Чепеларе и Хранинвест) произведени от Хранинвест ЕООД, с.Кичево, област Варна. Нарушенията са маркирани с червен цвят в таблицата. Количеството на използваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% спрямо общата масленост. При две от търговските марки, тези на компания Хранинвест (проби 6 и 9), допълнително се установява и влагане на големи количества вода. Установеното нарушение освен, че е търговска измама, води до значително влошаване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, повишават риска от сърдечно-съдови болести. Допълнителната вода от своя страна увеличава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до натрупване в продукта на токсични и канцерогенни съединения.

Незаконно влагане на фунгицида натамицин

Рискът от бърза развала при влагане на допълнителна вода се намалява чрез влагане на антибактериални и антигъбични препарати с цел удължаване сроковете на трайност. Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения. Натамицинът е фунгицид от групата на макролидните полиени и се добива от естествения щам на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis. Той се използва в хранителната индустрия отдавна, но приложението му има редица ограничения. В Европейския съюз натамицина е разрешен само за повърхностно третиране на някои сирена и сухи салами (суджуци) за предотвратяване развитието на плесени (Директива 95/2 от 1995). Влагането на натамицин в краве масло е забранено в ЕС!



От тестваните 10 марки натамицин се открива в три (маркирани в червено в таблицата). Това са продуктите „Чепеларе“ и „Хранинвест“ (проби 6 и 9), произведени от Хранинвест ЕООД, като и марката „Роса“ на „Белла България“. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг. Натамицинът в маслата без съмнение е добавен умишлено от производителите, защото няма никакъв друг начин за неговото попадане в краве масло. Влагането на натамицин е грубо нарушение на българското и европейското законодателство. Това съединение е сравнително слабо токсично за хората, но въпреки това представлява риск за здравето по следните причини:

• Натамицинът инхибира развитието на видими плесени по повърхността на маслото, но не спира растежа на патогенните бактерии! Слагайки натамицин производителите безотговорно увеличават сроковете на годност на маслото, но това води до риск от развитие на опасните бактерии, особено когато той е комбиниран с повишено съдържание на вода.

• Натамицинът е алерген и затова неговото присъствие в храните задължително трябва да се отбелязва! Хората с реакции към този фунгицид няма как да предполагат, че той незаконно се влага в краве масло произведено в България.

• Натамицинът е поредния химикал натоварващ без нужда метаболизма на консуматорите. Неговото присъствие в кравето масло не носи никакви предимства които да обосноват използването.

Нарушения в етикетирането на продуктите

Както и при другите тестове на „Активни потребители" и при този се установяват неточности в информацията поднесена на етикетите. Всички те са маркирани с жълт цвят в таблицата.

• За две търговски марки няма информация за съдържанието на белтък;

• Реално измереното количество мазнини е значително по-ниско от информацията на етикетите при 2 марки;

• При 5 проби измереното съдържание на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното;

• При 3 търговски марки водата в кравето масло е значително по-висока от стандарта (16%).

Някои от установените в етикетите нарушения са следствие на умишленото добавяне на немлечни мазнини и/или вода. Такива са например проби 6 и 9. При други, като проба 1, производителя е признал влагането на допълнителна вода в продукта, но отбелязаното на етикета хитруване е по-малко от реално установеното. При някои показатели, най-вече белтък, производителите са подходили несериозно и едва ли стойностите на етикетите са следствие от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се сваля от интернет е масова в България. За съжаление контролните органи не обръщат внимание на това и резултата е очевиден – голяма част от написаното на етикетите се разминава с реално установените стойности и потребителите се заблуждават.