Ценен като опитен юрист, по време на османското владичество Цанов е изпратен от Високата порта във Варна, за да се справи с търговците-лихвари.
“Но най-важният и отговорен момент в живота на самоукия юрист е възложената му защита на заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета. По предложение на митрополит Григорий Доростоло-Червенски, Цанов е призован в Русе за служебен защитник на въстаниците - прецедент в турската съдебна практика!
На 8 юли 1876 г. извънредният съд започва разглеждането на делата. Сигурни в изхода на съдебното дело, турците вече са издигнали и 13 бесилки.
Под силното напрежение от предварително подготвените бесилки, Илия Цанов произнася блестяща защитна реч. В продължение на два часа той защитава поотделно всеки един от подсъдимите и убедително доказва, че поисканите от обвинението тежки присъди са неоснователни.
Той е толкова убедителен, че и онези, които са най-зле настроени срещу него, неволно се съгласяват с доводите му. И успява - искането на прокурора за смъртно наказание отпада!
Западните дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник. Австро-унгарският дипломат Оскар Монтлонг характеризира първия обществен защитник като юрист "от Демостенов тип и горещ народен трибун", който "без страх" говори истината за свободолюбивите стремежи на българите...”
Уважаваният юрист и общественик в края на живота си често с болка споделял пред близките си: "Защо не бях в София, когато съдеха Левски. Сигурен съм, че щях да го отърва от въжето".
Адвокатът всякога е бил отъждествяван с борец за право, достойнство и справедливост, човек, доблестно изпълняващ своя професионален дълг. Уставът за адвокатите от 1876 г., последица от съдебни реформи в Османската империя, е първият нормативен акт, регламентиращ адвокатската професия. Този устав урежда съдебната защита на правата и интересите на поданиците на империята от професионални адвокати пред гражданските съдилища по българските земи.
Веднага след Освобождението Временното руско управление въвежда Временни правила за устройството на съдебната част в България. Юридическо образование и правоспособност не са били задължителни, тъй като липсвало професионално подготвени лица и трайни местни традиции.
Адвокат, или както е възприето във Временните правила - повереник е можел да бъде всеки пълнолетен, който знае български език и „не е опорочен по съд“.
Законът за устройството на съдилищата от 1883г., приет по време на режима на пълномощията, въвежда окончателно фигурата на адвоката и тук той се определя като помощник на съда. За първи път се поставя и изискването за юридическата му квалификация. Този закон признава на адвокатите изключителното право да представляват страните пред съдилищата и им забранява упражняването на каквато и да било професия, освен адвокатската. Установени са и редица забрани от етичен характер.
Съгласно този закон адвокатите се "приписват" към едно от окръжните съдилища и образуват адвокатската колегия. Те се намират под дисциплинарния надзор на “главатаря” на адвокатското съсловие, на прокурора и на съответния окръжен съд.
Клиентът е имал право на дисциплинарно преследване спрямо провинил се адвокат
Предвидените в закона дисциплинарни наказания били: “забележка”, “отстраняване от длъжност от един до шест месеца” и най-тежкото наказание - “изключване от съсловието”, като изключването от адвокатската професия е завинаги.
Много скоро след приемането на закона от 1883 г. същият е суспендиран за неопределено време, като действието на разпоредбите за адвокатурата не се възстановява.
Заради необходимостта обаче да се регламентира стриктно статусът на адвокатурата в Българското княжество с цел адвокатската професия да се упражнява от подходящи и компетентни лица, служещи достойно на правосъдието и да се ограничи достъпът до тази професия за недобросъвестните се стига и до приемането на 22 ноември 1988 г. на първият специален български Закон за адвокатите.
В мотивите за приемането на закона се отбелязва, че “функциите на адвокатурата са толкова важни, колкото и ония на самите съдии.”
В техните права и задължения влиза даването на устни и писмени съвети на лицата, допитващи се до тях, представляването на доверителите и явяването вместо тях в съдилищата, защитаването на страните в тяхно присъствие или отсъствие. Специална таблица определя адвокатските възнаграждения. Заплащането на труда на адвоката за “ходатайствуването по делата зависи от тяхното съглашение с дорерителите им”, което съглашение трябва да бъде писмено. Лицата, които по различни причини не могат да си осигурят адвокатска защита, се отнасят до съда с “молба за назначение на адвокат.”




Коментари

















Д-р Румен Христов: Мотивът за напускането ми не е финансов
Язовир Камчия започна да се пълни с бързи темпове
Съдът назначи експертизи по жалба срещу решение на РИОСВ – Варна за конгресен център на "Алея първа"
Ученици от Варна ще стажуват в португалски фирми
Лекарите от детската хирургия на „Света Анна“ потвърдиха, че напускат
Променят движението около стадион "Тича" заради дербито „Черно море“ – „Спартак“
Международно признати професори по ортопедия и неврохирургия консултират безплатно във Варна
Дъждът не спря варненци да подкрепят медиците от "Св. Анна" (видео)
Почитаме свети Фотий. Празнуват всички с най-светлите имена
Без ток във Варна и областта днес ще са...
ЕНЕРГО-ПРО: По-високите януарски сметки за ток са заради увеличено потребление
Богата културна програма във ФКЦ – Варна през февруари и март
МОН предлага включване на изкуствения интелект във всички учебни предмети
В Испания: Любо Пенев преодоля първото изпитание
Кражба на кола във Варна доведе до разкриване на дрога и крадени инструменти в дома на добричлия
До 200 лева данъчна отстъпка за ремонти на дома през 2025 г.
От болница „Света Анна“ предлагат на напускащите лекари повече оперативни дни, канят ги на разговор
Зеленски иска 800 хил. души платена армия, финансирана от Европа
Шпионски камери в китайски хотели снимали интимния живот на гостите
Руски генерал бе прострелян в Москва
Олимпийските медали в Милано-Кортина ще са най-скъпите в историята







RSS Новини