Дефицитът на мляко в целия ЕС доведе до удвояване на цената на маслото и непрекъснато пълзящо поскъпване на останалите млечни продукти, научи „Монитор“.

У нас около 80% от кравето масло е вносно и сега цената му, на която идва у нас и се опакова, е 6 евро за кило, срещу 6 лв. преди година, обясни за „Монитор“ председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров.

По думите му България внася около половината от мляко (сурово, сухо или концентрат) за производство на млечни продукти от другите страни от Общността и недостигът на суровината, а оттам и повишаването на цената няма как да не се отрази и у нас. „До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни продукти на ЕС. След това ЕК предприе мерки за намаляване на производството на суровото мляко, като се даваха субсидии по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай започна да прави по-голям внос на млечни продукти от Европа, а са се увеличили и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи райони. Така постепенно се стигна недостиг на суровината. В момента датска компания, която е най-голям производител на млечни продукти в ЕС прогнозира остър недостиг на сурово мляко обясни той.

По думите му именно дефицитът на мляко у нас е и една от причините да се увеличава използването на неживотински суровини (основно палмово масло) за производство на млечни продукти, без това да се обявява, като целта е да се задържи цената.

Според Зоров родното производство на мляко намалява, защото литър мляко у нас струва по-малко от същото количество вода. „Затова и никой не иска да се занимава със животновъдство“, добави браншовикът. Той предложи да се спре със субсидиите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми. Другото му предложение е за намаляване на ДДС за храните, което ще увеличи потреблението и ще се отрази положително на производителите.

Междувременно вчера 32 земеделски браншови организации представиха обща позиция на земеделската общност в страната за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2020 г. Те настояват за запазването на бюджета и трите сегашни компонента - директни плащания, подкрепа за развитие на селските райони и общата организация на селскостопанските пазари. Едно от другите им искания е бъдещите търговски преговори на ЕС с трети страни да бъдат съобразени с общата реформа на ОСП. Браншовите организации настояват още и за по-малко и уеднаквено национално съфинансиране от всички страни в ЕС, което да е максимум 30%.