Уникална стара сграда, намираща се на метри от Щаба на Военноморските сили във Варна, тъне в разруха – необитаема и изоставена от собствениците си. Някогашното Доходно здание на Станка Хаджинейчева и Търговска къща "Родригес", днес е празно и запуснато, а през годините се е сдобило и с „модерни екстри“ като пластмасова дограма, балатум, мокет, решетки, антени и рекламни пана по външните стени, които го загрозяват.

Заради рушащата се фасада обаче, главният архитект Виктор Бузев е издал заповед за реставрацията й в следващите 7 месеца. Какво е останало от уникалната сграда, разположена на острия ъгъл при вливането на улиците "Охрид" и "Дръзки" пък, можем да разберем от документа, публикуван на сайта на градската управа, научи Moreto.net.

Къщата-бижу попада в територията на Археологическия резерват "Античен град Одесос-Варна". Вписана е като такава през 1974 година.

Строеното през 1912 година здание пази дълга история. Одържавена в миналото, днес къщата с разпадаща се фасада, има петима собственици. Любопитна подробност е, че една от частите се пада именно на Общината.

През 2015 година кметската администрация е дала предписания за поставяне на предпазна ограда и за изготвяне на проект за фасадна реставрация. Сега обаче е определен и срок от 7 месеца, в който за сметка на собствениците да се върне оригиналният вид на постройката.

Къщата е част от архитектурната рамка на обширно улично кръстовище, въздействащо като площадно пространство. Острият ъгъл на сградата е скосен и създава ефект като тясна фасада към кръстовището. Сградата е на три етажа. В партера са се помещавали магазини, на втория етаж - кантори, а на третия е имало апартаменти. Сега партерното ниво е обединено и достъпно от два входа. Едно от стълбищата обаче е премахнато, а на негово място в годините се е появил сейф. При адаптацията за различни функции, са поставяни допълнително окачени тавани, тапети, мокети, балатуми. Има нови преградни стени и пластмасова дограма, а на отворите са поставени решетки. Не са съхранени елементи от автентичното обзавеждане и оформяне на интериора.

За някогашния разкош обаче все още свидетелстват фасадите, които са гладко боядисани и богато украсени. Подпрозоречните и надпрозоречните пана обединяват по два или по три прозореца и са с ажурни растителни орнаменти, маски, картуши, инициали "ЖФ" и година на построяване „1912“. Декорация има и по стълбовете в ъгловата атика. Корнизът е със зъборез. Оригиналната дограма е запазена на втория и третия етажи. Само входната врата откъм улица "Охрид" е съхранена.

Сградата не се използва и е занемарена, особено на етажите, където се наблюдават влага и мухъл по стените, таваните, подовете, подкожушени и изпадали мазилки, люпежи на боя, скъсани тапети, мокети, балатуми, оголена тухлена зидария, ръжда по металните греди и натрупани отпадъци.

Според главния архитект пък, многобройните табели, осветителни тела, ел.табла, нови решетки на вратите и антени по фасадите и покрива изобщо не пасват на нейната стилистика и я загрозяват. Освен това създават допълнително условия за разрушения. Допълнително, водосточна тръба на калканната стена от североизток се излива върху съседната сграда, която също е със статут на недвижима културна ценност, което е причинило повреди и зеленясване по нейната каменна фасада.