Предложението на просветното министерство за удължаване на учебната година с една седмица, което ще принуди учениците до 4-ти клас да приключат догодина на 7 юни, тези до седми клас - на 22 юни, а гимназистите - чак на 6 юли, се посрещна на нож от учители и родители, пише в. Сега. Още при съобщаване на новината, която все още е на етап проект, из интернет форумите се завихри "буря" от отрицания, заваляха и петиции против предложените промени. Въпреки че от гилдията признават, че страната ни има едни от най-дългите ученически ваканции в Европа, повечето от техните коментари са от рода на "пълен абсурд", "не е нормално", "кой ще учи през юлските жеги" и т.н.

От МОН мотивираха промяната с нуждата от задържане на децата по-дълго време в училище. Просветният министър Красимир Вълчев добави пред Би Ти Ви и още аргументи - че през дългата лятна ваканция учебният материал се забравя по-лесно, особено при децата от маргиналните общности, както и че през зимата ще се спестят част от разходите за отопление (според предложените промени коледната ваканция се удължава с 4 дни, а зимната се намалява с един ден).

Според родителите обаче въпросните аргументи са несъстоятелни. "Когато се предлага нещо, то трябва да разреши някакъв проблем. Как точно децата ще се задържат по-дълго в училище? На практика учебните им седмици остават същия брой", коментира майка на четвъртокласник от София. Според нея 2-3 дни по-малко работа за училищата няма да намали с кой знае колко разходите им за парно. "Навсякъде в Европа има така наречената спортна ваканция през зимата. Как да отидеш на ски за 3 дни? Пак ще трябва да правим глупости с бележки от доктора", споделя друг родител. Майка на деветокласничка, подписала се върху петиция срещу предлаганите промени, пък призна, че класът на дъщеря й е приключил с учебния материал на 20 юни и до края на юни всички са ходили по молове. "Какво ще правят до 6 юли?", недоумява тя.

Оказва се обаче, че жегите през юни и юли са най-често срещаната причина предложените промени да се окачествяват като "пълно безумие". "Дамите и господата от климатизираните кабинети да не забравят, че в българските училища климатици няма! А за да разберат за какво иде реч, ги каня да ни гостуват след 15.06., но да седят в часовете и да преподават или да учат - каквото те пожелаят. Да извършват умствена дейност, когато едничката им мисъл ще бъде: "Няма ли отнякъде да полъхне ветрец?", е написала учителка в интернет. "Ако започнат да припадат учениците в жегите, кой ще бъде отговорен?", пита неин колега. "Ако не се вземе решение да бъдат поставени климатици, или идват МОН-ските чиновници да ми водят часовете в стая, в която след 11 часа трудно се диша, или ще правя с децата всичко друго, но не и да им наливам нещо в главите."

"Училищата не са пригодени за горещини. Ще се влоши качеството на учебния процес. Ще се намали в горещините посещаемостта на учениците", смятат и родители. Според някои от тях по-добрият вариант би бил учебната година да започва по-рано, примерно на 1 септември.

Единични гласове, че ваканцията е твърде дълга, също се намират. "Само по себе си това е ни риба, ни рак. Но в същото време би могло да е стъпка към една много важна реформа. Според мен лятната ваканция е излишно раздута. Това е наследство от времената, когато лятото се е "освобождавало", за да могат децата да се включат в земеделските работи. Сега това е ненужно. През дългата лятна ваканция децата губят форма - това също е излишно", представя мнението си пък друг родител. Според него лятната ваканция трябва да се съкрати до 2 месеца за сметка на по-големите зимни, пролетни и междусрочни почивки.

Някои майки и бащи пък подозират зад допълнителното удължаване на учебната година и отлагането на изпити във времето "още бизнес за частни школи и уроци".

ПОЗИЦИИ

От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" заявиха, че предложението за удължаване на учебната година не е съгласувано с тях. Оттам в момента подготвят становище по въпроса, но като цяло са резервирани към него, тъй като смятат, че ученето през юли едва ли ще доведе до по-добри резултати за учениците. МОН засега не казва дали е склонно да промени първоначалната си идея. Оттам подчертаха, че предложението все още е проект и по него тече обществено обсъждане. "Нека да видим какви становища ще получим, включително и по официалния ред, не само по "Фейсбук", коментираха от министерството.