Във връзка със засиления мигрантски поток към Република България и страните от Европейския съюз през последните години от страни с разпространена малария е налице риск от възстановяване на местната трансмисия на заболяването, предупредиха от Регионалната здравна инспекция във Варна, научи Moreto.net.

Според здравните власти у нас, през 2016 година са регистрирани 28 случая на малария. Диагнозата е доказана при девет български граждани (от които един починал), двама чужденци и седемнадесет бежанци, настанени в Специалните домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и в Регистрационно-приемателните центрове за мигранти в Харманли и София. От РЗИ допълват, че с настъпването на потенциалния малариен сезон, който в нашата страна е от април до октомври, се повишава рискът за заразяване на специфичните преносители (комарите от род Anopheles) и възникването на местни случаи на малария.

В България има 39 вида кръвосмучещи комари. От тях във Варненска област са установени 22 - 3 маларийни и 19 немаларийни. Според данните от РЗИ в нашия регион има над 130 основни биотопа (развъдници) на комари. Рискови по отношение на инфекциите, пренасяни от тях, са курортните комплекси Златни пясъци, Камчия и Шкорпиловци, местностите Черноморец и Фичоза, Морската градина, Аспаруховския парк, деретата във Варна, блатата около Казашко, Езерово, Страшимирово, Разделна, Белослав и Фериботен комплекс, лонгозните гори по поречието на река Камчия в близост до селата Старо и Ново Оряхово, Пчелник, Венелин, Горни чифлик, Гроздево и Цонево, около язовирите Николаевка, Аспарухово и други. Особено важно е борбата с комарите да се води в подходящото време и с оптимален подбор на ларвицидни и имагоцидни методи и биоциди.

За биотопите се поддържа картотека с досиетата им, съдържащи данни за водоизточниците, землищата и залетите площи в декари. Те подлежат на ежегоден контрол.

Маларията е трансмисивно протозойно заболяване, представляващо сериозен медицински и социален проблем за редица страни по света, поради факта, че често завършва летално при закъсняла диагноза и лечение.

Заразяването става чрез ухапване от женски комари от рода анофелес, които преди това са смукали кръв от болен от малария човек. Причинителите на болестта са четири вида едноклетъчни паразити - Плазмодиум фалципарум, Плазмодиум вивакс, Плазмодиум овале и Плазмодиум маларие. Те се откриват в кръвта на заразения човек. От тях най-тежко и често смъртоносно заболяване предизвиква причинителят на тропическата малария Плазмодиум фалципарум. Всички хора са възприемчиви към маларията. Траен имунитет след преболедуване не се създава. Ваксина все още няма.

Характерни за маларията болестни прояви са пристъпите от треска – чувство на студ, придружено с вдигане на висока температура, последвано от силно изпотяване. Тези пристъпи на трескавост се повтарят през определени интервали от време, в зависимост от вида на маларийния плазмодий – всеки ден или през един или два дни. В началото на болестта, след преминаване на пристъпа и до настъпването на следващия, болният се чувства добре. Но много скоро общото състояние се влошава, съзнанието е объркано, черният дроб и далакът се увеличават. Едно от най-тежките усложнения, водещи до смърт, е маларийната кома, проявена с пълна загуба на съзнанието, поради поразяването на централната нервна система.

Диагнозата се поставя въз основа на характерната клинична картина, епидемиологична анамнеза и се потвърждава с откриване на маларийни плазмодии чрез изследване на дебела капка периферна кръв (не венозна кръв) и кръвна натривка.